Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

„Гелдберг вариации“, Ева Липска, превод от полски Вера Деянова, издателство „Ерго“, 2025 г.

Как да ти обясня / пръстовите отпечатъци по устните. / Не всичко беше казано.

Из „Памет“ („Портокалът на Нютон“)

Ситуацията вече е все едно всичко е казано. В Нобеловата реч на Ласло Краснахоркаи се говори за стари, „класически“ ангели и нови ангели, които не само нямат криле, но нямат и послание. Диалогът между Бог и човек е прекратен, общуването е на пауза. Технологичните ангели не ни говорят, само ни гледат. Чакат на нас, но и ние мълчим. Устройствата са ни лишили от въображение и ни е останала само краткосрочната памет.

Поезията на Липска е противоотрова по отношение на въображението. В нейната поезия то е изобилно, бързо и изтича в няколко големи (или една) метафори. Сюжетно е, следи основните теми и обговаря през цялата културна история на човечеството. Свръхактуално е като в нов роман, в който очакваш да чуеш нейното мнение. Нещо като Пол Остър в поезия. Колкото и да чета поляците, все се натъквам на дискусия за историята. Помня богатите исторически линии на Адам Загаевски и Павел Хюле.

„Гелдберг вариации“ е петата книга на Ева Липска на български език, всичките в превод на Вера Деянова. Първото издание – „Ваканциите на мизантропа“, излиза през 1994 г. в поредицата на Николай Кънчев „Поетична планета“ в издателство „Литературен форум“. Следват чудесният солиден том „Портокалът на Нютон“ (2011) с избрано на „Стигмати“ в памет на Малина Томова и изящното издание с рисунки на Себастиан Кудас „Скъпа госпожо Шуберт…“ (2014) на Издателство за поезия ДА. После кормилото на Липска на български поема издателство „Ерго“, като през 2018 г. излиза „До последен дъх“, а сега „Гелдберг вариации“.

Докато в „Скъпа госпожо Шуберт“ поетическите фрагменти имитираха писма, новата книга е албум с описания на някой си Гелдберг. Преди 285 години Йохан Себастиан Бах създава по поръчка на граф Кайзерлинг „Голдберг вариации“. Графът страдал от безсъние и живеещият в дома му Голдберг го развличал през нощта, свирейки на клавира трийсет ободряващи пиеси. Липска сменя в името на своя изпълнител фонемата „о“ с „е“, макар общото между вариациите да си остава строежът върху тоналния план на темата, а не върху самата мелодия. Вариациите на Липска тематизират съдбата, родната страна, детството, разума, интуицията, времето и най-вече историята. Даже бих сменила името на Гелдберг с това на г-жа История. Моето четене изцяло подмени главния изпълнител. Историята „като джобно ножче се сгъва, разгъва, срязва наполовина“. И още: „Не се ли връщам? – пита. Връщаш се, си отговаря. В хранопровода на историята всичко е възможно“.

Ева Липска пише интелектуална поезия (тук в проза) с парадоксални връзки между битовото, политическото, административното, религиозното, патриотичното и какво ли не още. Увлекателно и с ясно мнение. В том втори на „Ходене по буквите“ Марин Бодаков пише, че тя чрез „понятията на общото говори на езика на частното“. Така прави – описва с бърза мисъл и запазвайки дистанция. „Гелдберг престана да бъде публичен. Сега е частен.“ Поръчал си е по телефона война, пица и билет за Цирк дю Солей. Вместо ангелите на Краснохоркаи още в предишните си книги Липска разположи апостолите в санаториуми. Тъжно е, че в стихотворението „Разум“ тя е сигурна, че отсега нататък нищо няма да ни просветли освен мракът. А в „Интернат за трудни поети“ паметта е запалка за упорити спомени. Сега Гелдберг (четете Историята) слиза. „Беше вече на горните етажи, но сега слиза. Бавно.“ Скъпата госпожа Шуберт, както и Гелдберг предусещат любимите досега неща като безизходни. Всичко това напомня предреволюционната ситуация, на чието определение ни изпитваха в училище. Дори по-лошо. Вече видяхме, че революциите не сменят рязко човешката ситуация, те само театрално я изяждат. На нас ни предстои изличаване от друг порядък. И Липска като Краснахоркаи смята, че страната ѝ (и историята) сега е препарирана дата. Ангелите са неми. Само отмиваме останките от говор по устата (по „Език“ от „Скъпа госпожо Шуберт“).