Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

„Господ държи ръката ни“ – под това заглавие на немски език излезе първата част от двутомник с непубликувани досега проповеди на папа Бенедикт XVI (1927–2022). Той ги произнася на италиански в съвсем тесен кръг по време на своя понтификат и след слизането си от Светия престол винаги, когато физическите му сили са позволявали. Не съществуват ръкописи на тези частни проповеди, за разлика от другите, които са произнасяни публично от Бенедикт XVI по време на неговия понтификат и за тях той винаги е подготвял пълен текст, който е бил публикуван. При частните поводи той не го прави, защото разчита на добрата си памет и на ясния начин на изразяване, но проповедите са грижливо подготвени предварително. Били са дискретно записани по време на произнасянето им от присъстващи християни, чието първоначално желание е било да ги съхранят за себе си. Издателство „Хердер“ събира в два тома 135 от тях, те са подредени според литургичната година и всяка завършва с кратка молитва.

Бенедикт проповядва пред малцина – обикновено двама секретари, четири представителки на асоциацията на миряните Memores Domini, които се грижат за домакинството на папата, и няколко гости. В този тесен кръг е архиепископ Георг Генсвайн, дългогодишният личен секретар на Бенедикт XVI, а днес нунций в балтийските държави, който си спомня пред Vatican News: „Нямаше неделя или празник, на който папа Бенедикт да не проповядва. Тълкуването на Божието слово, което Църквата ни подарява в литургията, беше много важно за него и близко до сърцето му… Проповедта имаше за цел да ни помогне да разберем по-добре Божието слово, да го приемем в живота си и да черпим духовна храна от него. Това беше важно за него, взимаше го присърце и щедро ни го даряваше“.

Проповедите са произнасяни основно на три места – до края на понтификата на Бенедикт в частния параклис в папските покои в Апостолическия дворец във Ватикана, в първите месеци след оттеглянето му – в частния параклис в папския дворец в Кастел Гандолфо и накрая в параклиса на манастира „Матер Еклесия“ в градините на Ватикана, където той почина на 31 декември 2022 г.

Инициативата да проповядва идвала от самия папа. Подготовката за всяка проповед започвала през седмицата с четене и размисъл върху съответните литургични текстове. В събота преди обед той записвал някои свои мисли, но проповядвал свободно. Личният му секретар си спомня, че Бенедикт винаги използвал като основа гръцкия оригинал, четял го и размишлявал върху него. След това прибягвал към коментарите на отците на Църквата за конкретни места от Новия завет. „Размисълът, коментарите на Отците на Църквата и конкретният опит от собствения му живот – това беше материалът, от който той изработваше проповедта.“

В първия том са проповедите за Великия пост, Възкресение, Петдесетница и Деня на Света Троица. „От тях особено ме впечатлява проповедта на папа Бенедикт със заглавие „Винаги Разпети петък и винаги Възкресение“ – споделя монсеньор Генсвайн. – Струва си да разглеждаме тези проповеди като духовен запас. Помагат да разбираме по-добре живота и вярата… Всички проповеди на папа Бенедикт са прозорец, който ни позволява да надникнем в сърцето му. Божието слово беше за него като насъщния хляб. Той го четеше, размишляваше върху него и го възвестяваше. За него Божието слово не беше затворено в миналото, а нещо, което действа в настоящето и обогатява живота на хората.“

Самият папа Бенедикт беше всепризнат майстор на думите. Всеки, който познава трудовете му, е забелязал, че той не е просто значим богослов и университетски преподавател, но се стреми да доближи текстовете си и до читатели извън академичната сфера.

„Този, който го е слушал и чел, може да го потвърди. Проповядването сякаш беше създадено за него и той знаеше как да използва този дар не само за себе си, но и за живота във вярата. И колкото повече навлизаше в дълбочината и красотата на Божието слово, толкова повече свидетелстваше за него и в своите проповеди.“ 

„Той е стилистично и езиково неоспорим, духовно ясен, голям учен богослов. Аргументира се като човек със сърце и разум, той е рационален и същевременно емоционален“, пише в рецензията на вестник „Цайт“ за сборника „Господ държи ръката ни“.  

Превод от немски Людмила Димова