Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

19 04

Яворов на прицел

От Митко Новков 0 коментара A+ A A-

„Обсебеност. Лора и Яворов. Роман-разследване“, Виолета К. Радева, издателство „Библиотека България“, 2025 г.

Дори не на прицел, а прикован на позорния стълб и разчетворен. Разкостен. „Екзекуцията“ извършва Виолета К. Радева в книгата „Обсебеност: Лора и Яворов. Роман-разследване“ (Библиотека „България“, 2025). Това е второ издание, „допълнено и преработено“. Първото е от 2023 г. Авторката обаче – попаднала вероятно на нови дири (факти, документи, свидетелства) в подкрепа на тезата си, не се стърпява и ги вкарва мигом в употреба.

Тезата на Виолета К. Радева може да синтезираме така: образът на Яворов е потулен зад съзнателни лъжи и неволни измислици: в борбата между ангела и демона, както той сам изрича за себе си, връх взема демонът, ето защо твърдението, че Лора Каравелова се е самоубила, подлежи най-малко на съмнение, ако не и на категорично отрицание, тъй като уличаването на поета като убиец би хвърлило сянка върху македонското движение, а това неговият аркадаш Тодор Александров не би позволил никак. Затова го прикрива…

Виолета К. Радева тръгва да дърпа доказателствен материал отдалеко, още от легендите за рода на Пейо Тотев Крачолов. Разбит е митът за арабския ген, но пък се привеждат твърдения, не по-малко съмнителни: укорът на Екатерина Каравелова към Лора: „Как можа моята дъщеря да се омъжи за тоя черен циганин“, и в нейна подкрепа: „[…] и Кирил Христов смята, че Яворов е циганин“. Внушението се затвърждава нататък с уж невинната констатация: „Той е като чергар – от квартира на квартира още от ученическите години в Пловдив, после като телеграфист в Сливен, Стралджа, Анхиало, София. Живее как да е, без да пуска корени, и в това отношение прилича на своя гениален събрат Шарл Бодлер“. Последното сравнение, разбира се, е приведено, за да смекчи малко обвиненията, които изобщо не са малко, но най-стряскащи са три: на с. 171: „Почти всичките документирани връзки на поета са с непълнолетни момичета. Най-малката е петнайсетгодишната Мина, след това са осемнайсетгодишните Екатерина Ненчева и Дора Габе, последна е „малката годеница“ Дора Конова, по онова време също осемнайсетгодишна“; на с. 289: „Основният тон в поезията на Яворов е озлоблението – към Бог, към природата, към света, към селския труд, към жената изкусителка, към богатите и силните в живота, към неправдата. Наред с това обикнати мотиви в стихотворенията му са копнежът към смъртта […]“; с. 402-403: „Ако за Лора любовта сама по себе си е висша ценност, за него любовта между мъжа и жената е обременителна. В жената търси подтик и стимул за творчество. В сферата на Идеалното тя е много желана, но в конкретните си земни проявления любовта е бреме и досада. Той не би могъл да бъде всеотдаен, жертвоготовен в името на любовта. […] Той преследва обекта на възпламенения си интерес, но щом паднат всички реални или фиктивни пречки към обладаването на жената, първата му мисъл е да бяга“. Така пред очите ни се съзижда един образ на човека Яворов, който е повече неприятен, отколкото приятен, повече отблъскващ, отколкото привличащ, повече греховен, отколкото благочестив. Или, както пише Виолета К. Радева: „Неговата обсебена от демони душа не знае покой, не се уморява да изследва нови и нови наслади, да изкушава, да съблазнява, да разрушава и обругава – жената, любовта, идеала, вярата“. И в заключение: „Обсебеният от Смъртта поет Пейо Яворов изгаря в пламъка на своите страсти. // Обсебените от демоничните му стихове жени са погълнати от бездната на неосъществимата в реалността Любов“. На помощ е извикан и Юнг (не без влиянието на Румен Шивачев, правнук на д-р Кръстю Кръстев): „Без съмнение, човекът Пейо Крачолов Яворов е в плен на архетипа на Разрушителя. Целта на този архетип е растежът. Подвластният му Аз най-много се страхува от застоя или от унищожението, от смъртта. А смъртта е един от демоните, които го преследват още от зората на неговия живот. Спрямо Змея (проблема) той реагира, като се стреми или да го унищожи, или да се унищожи. Или убиваш, или се самоубиваш“.

Според Виолета К. Радева Яворов е извършил и двете…

И с „Обсебеност“ тя ни възвестява тази неудобна истина…

Споделете

Автор

Митко Новков

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO