Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

„Интересуват ни именно онези малки жестове, крехки форми на съвместност и алтернативни стратегии за съществуване, които не претендират за универсалност, но съдържат потенциал за промяна.“ Разговор с Мартина Йорданова, куратор на проекта „Федерация на минорните практики“, който ще представи България на 61-вото венецианско биенале 

Фиктивна изследователска лаборатория ще представлява Българският павилион в зала „Тициан“ във Венеция. Пространството е замислено като среда, в която посетителят ще е и участник. В основата ѝ са филмите на четири художнички: Гери Георгиева, Венета Андрова, Райна Тенева и Мария Налбантова. Те, както и кураторката, представят погледа на едно ново поколение в българското изкуство, родено в края на 80-те и началото на 90-те, към настоящето – към медиите, дигиталните митове, съвременните системи на дезинформация, географията като съдба, екологията и местните общности.

Как протича процесът по създаването на Българския павилион?

Много интензивно, тъй като проектът, с който сме се заели, е изключително амбициозен и включва няколко различни, но взаимносвързани направления. В този етап от подготовката (първата половина на март, б.р.) се стремим да движим паралелно всички ключови процеси, така че концепцията да се реализира като цялостна среда, а не просто като сбор от отделни произведения. В момента основният фокус е върху разработването на геймифицираната среда, която ще структурира преживяването на публиката в павилиона. Работи се активно върху пространствения дизайн, интериора и всички детайли, които ще изградят тази среда като функционално и концептуално единно пространство. Паралелно с това върви и сериозна логистична подготовка. Необходимо е да се предвидят и координират множество производствени и технически аспекти – от избора на материали и изпълнители до транспорта, монтажа и времевите графици, така че реализацията във Венеция да протече безпроблемно.

Филмите на Гери Георгиева, Мария Налбантова, Райна Тенева и Венета Андрова са в различни етапи на продукция и постпродукция и всички те ще имат своята премиера именно във Венеция. Тези четири филма стоят в основата на концепцията и на кураторската рамка на проекта „Федерация на минорните практики“, като всеки от тях разглежда по различен начин теми, свързани с минорните жестове, алтернативните форми на общност и политическото въображение, ориентирано към грижа.

Досега не сте работили заедно, събирате се за конкретния проект – какви са предимствата и рисковете в този случай?

Факт е, че този екип се събира именно за този проект. От самото начало бяхме наясно, че това е и предизвикателство, и своеобразен експеримент. Когато различни автори с ясно изразени индивидуални практики се срещнат за един толкова мащабен проект, винаги съществува неизвестност как ще се развие динамиката на съвместната работа.

В същото време именно това беше и едно от големите предимства. Срещата между различни художествени подходи, естетики и методи на работа създаде пространство за интензивен обмен на идеи. Всеки от участниците донесе собствен опит и чувствителност, което постепенно започна да обогатява общата концепция. В този смисъл проектът се развива не просто като съвкупност от отделни произведения, а като процес на взаимно влияние и изграждане на обща среда.

Разбира се, подобен модел на работа изисква много разговори, постоянна координация и готовност за компромиси. Това, което направи процеса наистина продуктивен, е чувството за обща отговорност към проекта. Постепенно се изгради силна работна динамика, основана на солидарност, взаимно разбиране и доверие. Рисковете, които в началото изглеждаха съвсем реални, постепенно се превърнаха в ресурс. Различията между нас не се оказаха пречка, а по-скоро двигател на процеса. Именно благодарение на тази комбинация от различни гледни точки проектът успява да развие сложна структура, в която отделните елементи се допълват и активират взаимно. Това колективно усилие стои в основата на начина, по който „Федерация на минорните практики“ се оформя като цялостно участие.

Ваша ли беше идеята за изследователска лаборатория, която материализира мисълта на Хана Арент за настоящето като разлом между традициите и неартикулираното бъдеще и като пространство за мислене и действие?

Идеята за изследователска лаборатория се появи още в ранния етап на проекта като начин да се мисли павилионът не просто като изложбено пространство, а като среда за експериментиране с идеи. За мен беше важно да се създаде рамка, която позволява различни художествени практики да съществуват едновременно, без да бъдат принудени да се сведат до една-единствена интерпретация. Моделът на лаборатория дава именно такава възможност. Той предполага процес, изследване и отвореност към непредвидени резултати.

В този смисъл е важна и мисълта на Хана Арент за настоящето като своеобразен разлом между наследените традиции и едно все още неартикулирано бъдеще. Тази идея за настоящето като пространство на напрежение и потенциал много силно резонира с начина, по който днес преживяваме политическата и социалната реалност. Намираме се в момент, в който много от познатите структури и разкази изглеждат изчерпани, но новите все още не са напълно формулирани.

Именно в този междинен момент въображението се превръща в особено важен ресурс. Интересува ме как художествените практики могат да отворят пространство за мислене отвъд очевидното, как могат да предложат други начини за разбиране на общността, на политическото и на съвместното съществуване. В този контекст се появи и идеята за „Федерация на минорните практики“ като спекулативна рамка, която събира различни, често маргинализирани жестове, стратегии и форми на действие.

Работата на четирите художнички Гери Георгиева, Мария Налбантова, Райна Тенева и Венета Андрова се вписва именно в тази перспектива. Всяка от тях развива различен художествен език и различна тематична линия, но съществува обща чувствителност към уязвимите пространства на съвременността. В техните филми се появяват фигури, ситуации и жестове, които не принадлежат на доминиращите наративи, но съдържат потенциал за преосмисляне на настоящето. Пресечната точка е интересът към онези малки, често незабележими практики, чрез които хората се ориентират в несигурността на настоящето. Именно тук се появява и понятието „минорни практики“ като начин да се мислят алтернативни форми на съвместност, грижа и действие. Целта не е да се изгради един доминиращ разказ, а по-скоро среда, в която различните художествени гласове започват да водят диалог.

Затова лабораторията в павилиона не е метафора за научна дистанция, а по-скоро за колективен процес на мислене и действие. Тя е пространство, в което художествените практики могат да бъдат разглеждани като форми на изследване, а самият павилион се превръща в място, където различни идеи за бъдещето могат да бъдат изпробвани. Кураторската рамка се опитва да създаде условия, в които отделните произведения не просто съжителстват, а започват да водят разговор помежду си и с публиката.

Как ще изглежда в архитектурен аспект павилионът?

Пространството е замислено като среда, в която посетителят не е просто зрител, а участник. Вместо класическа изложбена структура с ясно отделени прожекции пространството е организирано като серия от взаимносвързани зони, които постепенно въвеждат публиката в логиката на „Федерация на минорните практики“.

Архитектурната концепция съчетава елементи на изследователска лаборатория и игрова среда. В павилиона ще присъстват различни станции, обекти и интерфейси, чрез които посетителите ще могат да взаимодействат със съдържанието. Филмите са интегрирани в тази среда и функционират като ключови елементи в нея. Експозиционен дизайнер е Катерина Габро.

Пространството не се мисли само като декор за произведенията, а като активна част от самия проект. Чрез архитектурата, светлината и разположението на отделните елементи се създава среда, която насърчава движение, избор и различни траектории на преживяване.

Темата на международната изложба на Венецианското биенале тази година е „В минорни тоналности“. Към кои аспекти от концепцията на кураторката Койо Куо се чувствате най-силно привлечени? Думата „минорни“ има различни значения, кои са важни за вас?

Мотото „В минорни тоналности“ на кураторката Койо Куо резонира много силно с нашия проект, защото и ние работим с идеята за минорното като пространство на възможности. За нас тази дума е важна именно в нейната многозначност. От една страна, тя обозначава онова, което не е доминиращо, което остава извън централните наративи на историята и политиката. От друга страна, минорната тоналност в музиката носи определена емоционална чувствителност, нюанс и сложност, които често отсъстват от по-категоричните и монументални форми на изразяване.

Интересуват ни именно онези малки жестове, крехки форми на съвместност и алтернативни стратегии за съществуване, които не претендират за универсалност, но съдържат потенциал за промяна. Минорното в този смисъл не означава слабо или второстепенно, а по-скоро чувствително към нюансите и към сложността на настоящето.

Чувстваме се особено близо до идеята на Койо Куо да се обърне внимание на по-тихи, често маргинализирани гласове и перспективи. За нас това е и начин да мислим настоящето не през големи политически декларации, а през множество различни гледни точки, които постепенно изграждат по-богат и многопластов образ на съвременността.

Разчитате на интерактивен елемент, и то под формата на цялостна дигитална игра, с която ще ангажирате публиката. С какъв екип работите?

Разработването на играта е сложен и многоетапен процес, който протича в тясно сътрудничество с Лаборатория „Виртуална и разширена реалност“ към София Тех Парк. В този процес ключова роля има Златка Узунова, която е основен двигател в създаването на игровата структура и в превеждането на художествената концепция в дигитална среда.

Работата по играта включва няколко паралелни линии. От една страна, се разработва самата логика на играта, нейните сценарии, въпроси и възможни развръзки. От друга, се изграждат техническата среда и интерфейсът, чрез които публиката ще взаимодейства със съдържанието. Целта не е да се създаде състезателна игра в традиционния смисъл, а по-скоро спекулативна система, която поставя участниците в различни ситуации и ги подтиква да вземат решения, свързани с въпроси за общността, грижата и съвместното съществуване. По този начин играта се превръща в своеобразен инструмент за мислене. Тя не предлага правилни или грешни отговори, а създава пространство, в което посетителите могат да изследват различни възможни сценарии и да се сблъскат с последствията от своите избори.

Четирите видеа са в основата на концепцията и до голяма степен задават тематичния и образния хоризонт на играта. Те функционират като своеобразни отправни точки, от които играта започва да развива собствена логика. Отношението между тях не е илюстративно. Играта не преразказва съдържанието на филмите, а по-скоро извлича от тях определени мотиви, дилеми и атмосфери, които се превеждат в интерактивна форма.

Павилионът е замислен като динамична среда, в която публиката се движи свободно и постепенно открива различните елементи на проекта. Посетителят не следва един строго фиксиран маршрут, а може да навигира между отделните зони, да спира, да се връща и да избира собствената си траектория през пространството.

Как мислите да привлечете по-широки публики към Българския павилион?

Предвиждаме сериозна международна и национална комуникационна кампания – публикации в специализирани медии, интервюта, срещи с професионална публика, както и различни формати за представяне на проекта в контекста на Биеналето.

Венецианското биенале е място, където се срещат различни аудитории – от професионалната общност на куратори, артисти и изследователи до по-широка публика, която посещава изложбите. Затова се стремим комуникацията около Българския павилион да стигне както до международната художествена сцена, така и до българската публика.

Българският павилион ще бъде официално открит на 7 май между 18 и 21 часа.

Въпросите зададе Людмила Димова