Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

„За мен е важно всяко събитие да има не само художествена, но и обществена мисия. Да, това отнема много време и често се случва паралелно с интензивната концертна програма, но го приемам като част от моята отговорност като артист.“ С пианистката Донка Ангъчева разговаря Светлана Димитрова

„Чувствителен музикант с отлични технически умения и голяма пианистична сила“, четем в пресата за изпълненията на пианистката Донка Ангъчева. Когато излиза на сцената, публиката остава очарована първо от перфектния ѝ външен вид – тя е изключително красива, елегантна, усмихната и уверена. А когато седне пред рояла и концертът започне, никой в залата не иска магията да свършва.

Жена на годината, част от елита на „Форбс“, Златен почетен знак за заслуги към Австрия и още много престижни награди. Публиката и почитателите ви виждат красивата страна на успеха, но какво се крие зад него?

Зад всеки успех стои много повече от аплодисменти и награди. Стоят години на дисциплина, постоянна работа със себе си. Стоят безсънни нощи, стои вярата, когато никой още не вижда резултата. Зад всеки успех стои и подкрепата на учители, ментори, партньори и публика, които са част от този път и дават сила в най-важните моменти. Стои и любовта към музиката, която не позволява да се спреш дори когато пътят е труден, защото истинският успех не е само признанието, а способността да запазиш душата, честността и мисията си по пътя.

Ексклузивен представител на „Бьозендорфер“ и част от едно голямо семейство на най-прочути съвременни пианисти. За всеки концерт, където и да е той, ли има роял, който пътува с вас? Какви са ангажиментите ви?

Да бъдеш ексклузивен представител на „Бьозендорфер“, означава много повече от престижно признание – това е принадлежност към една жива традиция и към семейство от изключителни артисти, които споделят обща ценност: дълбока отдаденост на звука и изкуството. За мен това партньорство е чест, но и отговорност. „Бьозендорфер“ не е просто инструмент, а философия на звучене, култура и естетика. Да бъда част от това международно семейство на изтъкнати съвременни пианисти, означава да нося една традиция, създадена във Виена, и да я предавам на сцената с уважение и личен почерк. Специално за моите изяви и концерти в България фирмата ми предоставя концертен роял Bösendorfer, това е изключително важна подкрепа за мен, защото ми дава възможност да работя с инструмент, който познавам в дълбочина и с който се чувствам напълно свободна музикално. Освен това у дома притежавам един уникален, ексклузивен Bösendorfer – модел Opus 50000. Само в наистина редки и особено значими случаи като гали и концерти с голямо лично значение – например Галата на българската култура и музика – взимам и своя личен инструмент на сцената.

Освен с обичайната концертна дейност се ангажирате и с различни благородни каузи като „Изкуството в Австрия продължава да живее“ или Гала на българската култура, както и събирането на средства за фондация „Заедно в час“. Зная, че събирането на средства, особено в днешно време, е трудно, а и ангажира много време. Вие как успявате?

Тази година ще бъде много динамична и изключително вдъхновяваща за мен. Очакват ме концерти не само в Европа, но и в Мексико и Дубай, което прави сезона наистина международен и много наситен. Ще участвам и в два фестивала, които са много близки до сърцето ми – фестивалите „Лист“ и „Шопен“ в Австрия. Те имат специално място в моя път, особено сега, когато поех и ролята на президент на Международното Шопеново общество в Австрия – отговорност, която приемам с голямо уважение и ангажираност към музиката на Шопен и към младите артисти. През годината ми предстои и запис на нов диск с музика на Фредерик Шопен. Паралелно с това ще имам серия концерти като куратор в Държавния театър във Wiener Neustadt, участия в Операта в Будапеща, както и концерти като солист с оркестри в България. Ще продължа и сътрудничеството си с Вила „Рахманинов“ в Люцерн, ще имам и камерни и солови изяви в Швейцария, които винаги са изключително вдъхновяващи за мен като артист. Разбира се, много важни събития през годината са и двете големи гали, на които съм организатор, инициатор и артистичен директор. Първата е посветена на Фредерик Шопен, на 29 март в Зала „Брамс“ на Музикферайн, а втората – Гала на българската култура и музика, е на 24 май в зала „Моцарт“ на Wiener Konzerthaus, в нея за първи път ще участва български оркестър – „Симфониета Враца“ с маестро Христо Павлов. Тези събития постепенно се превръщат в традиция и имат особено значение в моята артистична мисия. Наред с активната концертна дейност, за мен винаги е било естествено да се ангажирам и с каузи, които имат обществен и културен смисъл, както и с инициативи за набиране на средства за фондация „Заедно в час“. Със събраните средства от миналогодишната Гала на българската култура и музика успяхме да купим съвсем нов роял за Музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив, което ме изпълва с щастие и гордост. Разбира се, събирането на средства днес е изключително предизвикателство и изисква много време, енергия и отдаденост. Този процес не се случва за един ден – изисква доверие, последователност и ясна кауза, зад която хората да застанат. Успявам най-вече благодарение на силната вяра в смисъла на тези инициативи и на екипа и партньорите, с които работя. Когато каузата е искрена и стойностна, тя намира своите съмишленици. За мен е важно всяко събитие да има не само художествена, но и обществена мисия. Да, това отнема много време и често се случва паралелно с интензивната концертна програма, но го приемам като част от моята отговорност като артист. Вярвам, че изкуството не е само сцена и аплодисменти, а и възможност да се помага, да се обединяват хора и да се създава дълготрайна стойност за обществото.

Само преди три месеца във Виена бяхте избрана за президент на Международното Шопеново общество. Това е поредно признание, но и отговорност.

Шопен винаги е заемал изключително важно място в моя артистичен път. Именно чрез влюбването ми в неговата музика започна и моето истинско пътешествие към пианото и към изкуството като цяло. Затова тази роля е напълно естествено продължение на всичко, което съм изграждала през годините – като пианист, организатор и куратор на културни проекти. Приемам я не просто като престижна позиция, а като дълбока културна мисия. Моята цел е да давам концерти, да развивам образователни инициативи и международни събития, които да съхраняват духа на Шопен и да го правят жив, близък и разбираем за съвременната публика. Във време, в което културата има нужда от устойчивост, визия и дългосрочна подкрепа, вярвам, че подобни институции имат ключова роля за бъдещето на класическата музика и за вдъхновението на следващите поколения артисти.

Кое беше определящо за пътя ви от Пловдив – един град с вдъхновяващ възрожденски дух, до Виена – вечната културна столица на Европа.

Пътят ми от Пловдив до Виена е преди всичко път на мечта, труд и духовно израстване. В Пловдив получих своята най-важна музикална основа и бях вдъхновена от изключителните ми преподавателки Павлина Костова, Мария Славова и Диана Славова. Именно те ми дадоха най-същественото – стабилна техника, музикална духовност, стилово мислене и дълбоко музикално възпитание, които се превърнаха в основата на целия ми артистичен път. Това, което изградих там, продължих да развивам във Виена, но с една естествена „виенска нотка“. Моят професор – Хайнц Меджиморец, никога не се стремеше да промени начина ми на свирене, а по-скоро да обогати моята интерпретация с виенска елегантност, финес и звукова култура. Виена се превърна в естествено продължение на този път. Тук имах възможността да се развивам не само като пианист, но и като артист с по-широка мисия – да реализирам международни проекти, да работя с изключителни музиканти и да изграждам културни мостове между различни държави и традиции. Ако трябва да обобщя най-важните акценти, те са ранното вдъхновение от силната културна среда на Пловдив, дълбоката музикална школа, която получих там, и утвърждаването ми във Виена като артист.

На кои личности дължите много за изграждането ви като музикант?

Преди всичко на моите първи преподаватели в Пловдив, както и на моя професор в Университета за музика във Виена, който изигра също ключова роля в моето развитие като артист. Също така огромна подкрепа в моя път оказа и моят швейцарски ментор, скулпторът Хайнц Ешлиман. Той беше човекът, който ми подаваше ръка в най-трудните моменти и вярваше искрено в моето изкуство. В артистичния път дори най-малката подкрепа има огромно значение, а неговата вяра и човешка съпричастност ми дадоха сили да продължа напред. Както в миналото, още по времето на Моцарт, така и днес артистите винаги са имали нужда от ментори – личности, които разпознават таланта и го подкрепят в ключови моменти. За мен тази подадена ръка беше не само морална опора, но и дълбоко вдъхновение. Разбира се, не мога да не спомена и духовното влияние на великите композитори, особено на Фредерик Шопен, чиято музика ме накара да се влюбя в пианото и определи посоката на целия ми артистичен път.

Работите с млади музиканти. Какво ги съветвате, какво изисквате от тях?

В работата си с младите музиканти се стремя най-вече да им помогна да намерят своята индивидуалност и собствено звучене. За мен е важно те да изградят не само техника и дисциплина, но и вътрешна увереност и дълбока връзка с музиката. Винаги им казвам, че музиката не е само прецизност и контрол, а преди всичко изкуство, което изисква чувствителност, искреност и лична отдаденост. Истинската интерпретация не се ражда единствено от упражненията, а от вътрешния свят на артиста.

Записвали сте Шопен, Лист, Моцарт, Бетовен както соло, така и с оркестър или камерни програми с партньори – ще има ли нови издания?

Тази година предстои издаването на новия ми компактдиск с произведения на Шопен, което за мен е изключително вълнуващ и много личен момент. Особено символично е, че моят първи изобщо запис в кариерата ми, още когато бях на 19 години, също беше посветен на Шопен. Новият диск ще бъде вторият ми албум с музика на Шопен и всъщност десетият компактдиск в моята кариера.

Извън сцената, извън репетициите, обществените ангажименти, с какво обичате да се занимавате? Имате ли хоби, любими места, любими забавления?

В свободното си време обичам нещата, които ми носят вътрешен баланс и спокойствие. Много обичам да рисувам, да спортувам, да правя пилатес и йога – това ме зарежда с енергия и ми помага да остана в хармония със себе си. Понякога ми доставя удоволствие просто да гледам филми или да подреждам дома си. За мен подреждането е и начин да подредя мислите си, да намеря ред, яснота и вътрешно спокойствие. Обичам изключително много да пътувам – както за концерти, така и заради възможността да откривам нови места, култури и хора. Всеки път, когато тръгвам за концерт, изпитвам истинска радост и вдъхновение. Музеите и изложбите също са неизменна част от моя свят – те ми дават сила, нови идеи и творческа енергия. Най-голямото ми щастие е да бъда майка. И преди всичко – аз съм влюбена в живота.

Връщате се в България за концерти често. Има ли планирани бъдещи срещи с българската публика?

Да, в България ме очакват няколко много важни и вълнуващи концерта. Предстоят изяви със „Симфониета Враца“ под диригентството на маестро Христо Павлов, които за мен са особено значими като музикално партньорство. Ще участвам и на фестивал в Добрич по покана на маестро Aрто Чефчиян, както и в едно специално частно събитие в София. Освен това ми предстоят и няколко концерта в моя роден град Пловдив. Очаквам и потвърждение за още покани от други оркестри и фестивали, което ме изпълва с радост и благодарност. За мен е истинско щастие, че имам възможността толкова често да се връщам в България, да бъда на сцена и да се срещам с моята любима публика, която винаги ме посреща с топлина и любов.

Първият концерт на Донка Ангъчева е с Пловдивската филхармония, когато е на десет години. Заедно с цигуларката Валя Дервенска и виолончелистката Теодора Митева създават Trio d'Ante и печелят стипендия за специализация при квартет „Артемис“ в Брюксел. От 2019 г. Донка Ангъчева е артист на „Бьозендорфер“. Същата година тя получава наградата за напредък от art-st-urban classics (Швейцария) и изнася концерти с членове на Виенската филхармония в Златната зала на „Музикферайн“, за което е удостоена с наградата Златна пролет. През 2025 г. получава Златния почетен знак за заслуги към Република Австрия. В дискографията ѝ има девет албума, издадени от лейбъли като Naxos, Ars Produktion, Gramola и Hitsquad Records. С Trio d'Ante записва диск с творби на Астор Пиацола и втори с пиеси от Шопен, Лист и Рахманинов. Първият ѝ самостоятелен диск от 2001 г. е посветен на Фредерик Шопен. През 2014 г. тя се завръща с оригинален проект – концерти за пиано от Ричард Адинсел, Нино Рота и Астор Пиацола. През същата година е звукозаписната ѝ среща с цигуларя Юрий Ревич, за да изпълнят соната от Волфганг Амадеус Моцарт и две фантазии от Пабло Сарасате – по „Вълшебната флейта“ и „Кармен“. След две години пианистката представя сонати от Лудвиг ван Бетовен и нарича диска „Апасионато“. „Посвещение“ са озаглавени записите, посветени на Ференц Лист. От 2022 г. е едно вълнуващо издание „Детски спомени“, за което пианистката казва: „С този албум осъществявам мечтата си да споделя клавирни произведения, които са ме оформили като личност и които са ме съпътствали през цялото ми детство“. Акцент в албума е първият запис на композицията „Фантазия Хромантик“ за пиано и оркестър от Милен Кукошаров.