Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

За първи път в Германия се откри изложба с нереализирани проекти на Кристо и Жан-Клод. Срещу техните вече легендарни интервенции в градска и природна среда стоят два пъти повече неосъществени. Интервю с куратора Матиас Коденберг на Людмила Димова

Сред останалите само на хартия проекти на Кристо и Жан-Клод е опакованият монументален Бюст на Силвет от Пикасо в кампуса на Нюйоркския университет. И неслучайно изложбата е в единствения германски музей на Пикасо в Мюнстер. Показани са над сто произведения на артистичното дуо, създадени за период от 60 години, предимно литографии и графики колажи, предоставени от фондацията на Христо и Жан-Клод в Ню Йорк и от частни и публични колекции. Свидетелства за безграничната упоритост и въображение на артистите в опита им – понякога с десетилетия, да преодолеят технически, юридически и административни пречки, за да осъществят идеите си.

„Кристо и Жан-Клод: не/реализирани“ може да се разгледа до 28 юни 2026 г., неин куратор е Матиас Коденберг. Самият той е дългогодишен техен приятел, автор на много текстове и няколко от най-значимите книги за творчеството им. През февруари той изнесе лекция в Гьоте-институт в София в рамките на изложбата „Кристо и Жан-Клод. Опакованият Райхстаг, Берлин, 1971–1995“ с куратор Гергана Михова (до 22 март в Националната галерия/Квадрат 500). И опаковането на Райхстага отнема огромни усилия и време – цели 24 години, и неведнъж е рискувало да си остане несбъдната идея. Достатъчно е да се проследи видеото с дебатите в Бундестага преди гласуването за проекта, за да се усети съпротивата, която той среща. През това време, докато се стигне до опаковането на Райхстага, Кристо и Жан-Клод осъществяват други осем проекта.

Как се роди идеята за изложба с нереализирани проекти на Кристо и Жан-Клод?

Изложбата се провежда в единствения музей на Пикасо в Германия и наистина Кристо и Жан-Клод са направили предложение през 60-те години на ХХ век да опаковат монументалната скулптура от бетон Бюст на Силвет на Пикасо на територията на Нюйоркския университет – намерение, което никога не се е осъществило. Това беше изходната точка на моите размисли.  

Колко техни идеи остават само на хартия?

Кристо и Жан-Клод имат осъществени общо 24 временни мащабни проекта на открито. Над два пъти повече са проектите, които са се провалили. Около половината от тях са показани в изложбата.

Какво значение има тази невидима част за интерпретацията на цялостното творчество на Кристо и Жан-Клод?

Въпреки че изложбата представя само идеи, тази част от творчеството им е не по-малко значима. За Кристо и Жан-Клод беше от значение не само „крайният продукт“. Те разглеждаха цялостния процес като част от своето изкуство – преговорите, процедурите по одобрението, съдебните производства, техническото и юридическото планиране. Всичко това може да се види в изложбата.

Какви са причините за провала на тези проекти?

Повечето се провалят поради липса на одобрение. Към други художниците изгубват интерес, затова сами се отказват от тях. Един от фокусите в изложбата е проектът Over the River, по който Кристо и Жан-Клод работят в продължение на 25 години. През 2011 – две години след смъртта на Жан-Клод, Кристо получи всички необходими разрешителни на федерално, щатско и местно равнище, за да осъществи проекта. След това, през 2012 г., една местна група заведе дело срещу правителството на САЩ, за да оспори одобрението му за проекта. След пет години съдебни битки и разходи на стойност 15 милиона долара Кристо най-сетне се отказа от проекта през януари 2017 г. В изложбата показваме късометражен филм, който проследява отблизо тази изтощителна битка.

Около кои проекти са се водили най-ожесточените пререкания?

Това определено е споменатият проект Over the River (по поречието на Арканзас в Колорадо, б.р.). През 60-те години, когато Кристо и Жан-Клод са започнали да правят своите впечатляващи интервенции в градското пространство и ландшафта, хората са ги смятали за луди. В онези ранни години това е бил най-големият проблем – Кристо и Жан-Клод изобщо не са били взимани насериозно. В по-късните години отношението се преобръща. Местните започват да се страхуват от твърде многото туристи, които нарушават всекидневието им. Но точно такава беше целта на Кристо и Жан-Клод: да срещнат с изкуството хората, които иначе никога няма да влязат в музей.

Вие познавате двамата, водили сте дълги разговори с тях. Как се отнасяха те към неосъществените си проекти?

За някои проекти Кристо и Жан-Клод се бореха години наред, с други се занимаваха само за кратко. Към трети пък се връщаха отново години или десетилетия по-късно, за да ги осъществят на други места. И често Кристо и Жан-Клод просто не приемаха отказа. Тяхното намерение да опаковат Райхстага в Берлин е отхвърляно три пъти. Това не ги е спряло да направят четвърти опит…

Имаше ли несбъднати проекти, за които те силно съжаляваха? И такива, в които вярваха през целия си живот?

Когато Кристо почина през 2020 г., два проекта бяха в процес на планиране. И двата бяха завършени по отношение на художествените и инженерно-техническите решения: опаковането на Триумфалната арка в Париж и проектът, озаглавен „Мастабата“ – гигантска постоянна конструкция от 410 000 петролни варела в пустинята на Обединените арабски емирства. „Опакованата Триумфална арка“ беше реализирана посмъртно през 2021 г. И работата по „Мастабата“ продължи след смъртта на Кристо. Основаната с тази цел фондация „Мастаба“ под ръководството на племенника на Кристо Владимир Явашев се опитва да завърши проекта.

Кои аспекти от творчеството на Кристо и Жан-Клод са по-малко известни и възнамерявате да представите на ценителите в близко бъдеще?

Творчеството на Кристо и Жан-Клод е изключително многостранно. Тяхното дело не може да се сравни с това на никои други художници, но въпреки това е вградено в много художествено-исторически течения, на които самите Кристо и Жан-Клод често са давали импулси – Новия реализъм, попарта, лендарта и др. В същото време тяхното творчество има значение за много съвременни артисти. Да се разплете в бъдеще тази мрежа от взаимоотношения и влияния със сигурност ще е много интересно и вълнуващо.

Матиас Коденберг (род. 1984) е завършил история на изкуството в университетите в Мюнстер и Цюрих. Той е автор на изследвания за модерното и съвременното изкуство, редактор и куратор. В продължение на повече от 20 години е близък приятел на Кристо и Жан-Клод и чест посетител на дома и студиото им. Запознанството им датира от 1995 г., когато Кристо и Жан-Клод опаковат германския Райхстаг със 100 000 кв. м сребрист полипропиленов плат. Възхитеният 11-годишен Матиас веднага си купува книга за двамата, намира адреса им в Ню Йорк и им пише писмо с молба за автограф. Това запознанство предопределя и професионалния му път. Той е автор на книга за ранните години на Кристо и Жан-Клод (2020), на каталог Christo and Jeanne-Claude: Prints and Objects от 2013 г., на книгата Christo and Jeanne-Claude: In/Out Studio. Днес Матиас Коденберг продължава да е съветник във Фондация „Кристо и Жан-Клод“ и е в екипа, който поддържа живо тяхното наследство.