Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино

Култура / Брой 7 (3030), Септември 2026

24 09

Отровени светове

От Катя Атанасова 0 коментара A+ A A-

„Булгартабак“, Георги Тенев, издателство „Колибри“, 2026 г.

Георги Тенев е автор, добре познат на читателската аудитория със сборниците си с разкази „Свещена светлина“, „Жената на писателя“, с пиесите, поставяни на сцените на Народния театър и ТР „Сфумато“, с романите „Партиен дом“, „Български рози“, „Балкански ритуал“, „Резиденцията“. Новият му роман „Булгартабак“ може да бъде възприеман като продължение на теми и мотиви, които го занимават в някои от предишните му книги и по-конкретно в „Български рози“ и „Балкански ритуал“. Тенев определено се интересува от социалните и политическите процеси в днешния ни свят, внимателно ги изследва и анализира, и ги пресъздава в творбите си. Властта и нейните употреби, нейните носители, но и скритите им кукловоди, медиите и тяхното участие в живота на обществото, икономическите процеси и корупционните практики, свързани с тях, зависимостите и изборите – все проблеми, които читателят на този роман ще открие вградени умело в сюжета. Всъщност, както и в предишните си книги, Георги Тенев изгражда няколко сюжетни линии, които могат да бъдат проследени и като самостоятелни, но в цялото на романа те конструират една сложна, взаимосвързана система. И в тази система можем да откроим не само големите носещи „основи“ и малките връзки, но също така и съществени механизми, които движат обществените процеси в съвременния живот и които дори и да не забелязваме и отчитаме, участват в него.

„Булгартабак“ започва някак ударно – взривена е колата на журналистка, която доскоро е била в любовна връзка с президента на страната, чиято дейност е отразявала. Въпросите кой стои зад това, каква е целта на този атентат, са поставени в началото, но оттам нататък отговорите се оказват съвсем не така ясни и недвусмислени. Появяват се нови и нови герои, активно участвали в миналото, действащи сега и вероятно с възможност да действат и в бъдещето – собственик на „Булгартабак“, притежаващ таен архив, в който има всичко за всеки, председател на партия, философ, лежал в затвора, съпругата на президента, самият той с не особено „приятен“ спомен за миналото, неговият съветник, „случайно“ загинал в катастрофа с тир, сляп, но провиждащ човек, шефове на служби, чужди агенти, разследващ журналист, млад неврохирург, вярващ в силата на молитвата... Разбира се, читателят може да направи връзка с реални лица и събития. Книгата на Георги Тенев може да се чете като добре написан криминален трилър и като реалистичен роман за днешна България. Но не само това е важното тук. Важна е способността на автора да изгради образ на времето ни, на „отровите“, които са дълбоко наслоени в живота ни, да потърси корените на днешни събития в миналото, да предизвика въпроси, на които често отговор нямаме.

В „Булгартабак“ има и една друга линия, движена от герои, които няма как да разпознаем в днешното – като руския хирург Войно-Ясенецки, приел името Лука и архиепископски сан по време на болшевишка Русия, канонизиран за светец, помощник на младия лекар в спасяването на живота на журналистката... Нещо чудно и добро. В живота някак „толкова рядко ни се случват чудеса... защото не можем да ги понесем. Не знаем накъде да продължим след чудесата“. Не само добри ангели бдят над човешкия живот обаче. Ето го и горския дух, „злия ваш приятел“, който може и става притежател на човешки животи, който иска да ги обсеби. И този невидим, мистичен свят също има своята пълноправна и самостойна роля в романа.

Както и в предишни свои книги, Георги Тенев разнообразява и уплътнява повествованието, използвайки различни стилови регистри и жанрови форми – журналистически статии, агентурни донесения, стихове, „Тетрадка на съпротивата“ и др.

И колкото и онова, което „Булгартабак“ разкрива като днешна реалност, да ни омерзява, да ни кара да се чувстваме безпомощни, толкова и дава някаква, макар и не директно заявена, надежда. Човекът иска да знае. Човекът иска да разбира и да управлява живота си. Да открие противоотровата. Да може да излиза от мрака и да се чувства свободен.

Споделете

Автор

Катя Атанасова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника


  • Популярни
  • Обсъждани
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • Поезията е фронт на съпротива. Разговор с Кристин Димитрова
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO