Култура / Брой 7 (3030), Септември 2026

С известния новозеландски тенор Саймън О`Нийл, който гостува за втори път в Софийската опера, разговаря Светлана Димитрова

Тенорът Саймън О`Нийл пристигна в София за премиерата на „Лоенгрин“ през 2024 г. Имаше планирано представление на „Фиделио“ през февруари 2023 г., но ден преди спектакъла се разболя, за което все още съжалява, защото Флорестан е една от любимите му роли. През юни 2026 г. новозеландският певец се завърна в Софийската опера като Лоенгрин. Естествен, дружелюбен и очарователен, той приема спокойно суперлативите в световен мащаб, които се изписват за изпълненията му.

За втори път пеете в Софийската опера. Чувствате ли се вече „наш човек“?

Това е огромна радост! Чест е за мен, че маестро Карталов ме покани отново. Толкова съм щастлив да видя отново всички колеги. Те са приятелски настроени и пеят невероятно. Истинска наслада е да се завърна в София.

Когато получихте първата покана да пеете в София, знаехте ли нещо за България?

Роден съм през 1971 г., така че знаех, че България е част от това, което до падането на Берлинската стена наричахме „съветска сфера“. България и София имат изключително дълга история, за разлика от моята страна. Хората са в Нова Зеландия едва от около 800 години. А тук, в София, сте имали високоразвита цивилизация в продължение на хиляди години. Обичам историята. Обичам да се разхождам, да разглеждам красиви сгради.

Пели ли сте с български певци?

Най-известната ви певица в момента е Соня Йончева. Всъщност никога не съм пял на сцената с г-жа Йончева, но познавам съпруга ѝ – той е отличен диригент. Аз съм огромен почитател на всичките ви най-известни певци – Борис Христов и всички тези невероятни певци в италианския репертоар. А имате и певци, много известни във Вагнеровия и в немския репертоар, от които имам толкова много записи.

Пиано, духов оркестър, хор – минали сте през всичко това и после изведнъж – бляскав Вагнеров изпълнител. Как се случи?

Никой в семейството ми не е професионален музикант. Майка ми беше учителка, баща ми – фермер на Южния остров на Нова Зеландия – буквално от другата страна на света. Започнах да свиря на пиано на шест години, а след това и на туба. Мечтата ми беше да бъда музикант в духов оркестър. Започнах да пея в края на тийнейджърските си години и се явих на прослушване за университет. Казаха, че съм ужасен певец, но тъй като бях добър тубист, получих възможност да уча. Свирех и на пиано, работех като репетитор в училището, свирейки за други певци. На 16 години се присъединих към един хор и гласът ми започна да се развива. Оттогава започнах да уча пеене. Направих четири степени по музика и посещавах известни школи в Ню Йорк, при най-изтъкнати певци.

В средата и края на 20-те ми години, когато учех в Ню Йорк, моята учителка просто ме остави да пея. Гласът ми се разви. Обичам да слушам великите тенори – Фриц Вундерлих, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Франко Корели, Юси Бьорлинг.

Но повечето от тях не пеят Вагнер.

Е, Доминго пееше. Моят голям пробив в Ню Йорк бе като дубльор на Доминго в ролята на Зигмунд във „Валкюра“ в Метрополитън. Бях на 32 години. Кариерата ми се изстреля нагоре мигновено. Получих най-добрите професионални съвети в Ню Йорк, от Мерилин Хорн[1]. Тя ми каза: „Саймън, за да направиш кариера, трябва да се обградиш с твой „управителен съвет“. Трябва ти учител, партньор и мениджър“. Има невероятни хора около мен, които ми помагат да пея възможно най-добре и да не проваля кариерата си.

В хора сте пели като бас.

Като млад бях баритон и бас. Около двайсетата си година започнах да ставам по-скоро тенор. Мечтата ми винаги е била да бъда италиански тенор – да пея Рудолф („Бохеми“ от Пучини), френски репертоар, Ленски („Евгений Онегин“ от Чайковски), Туриду („Селска чест“ от Маскани), която беше моята дебютна роля, Алфред в „Травиата“ от Верди. Но гласът ми се разви в посока към немската опера и сега пея тези героични роли.

Ню Йорк, Лондон, Байройт, Залцбург, Милано, Париж... Къде се чувствате най-комфортно?

Чест е да пееш в Ню Йорк, в Париж, в Лондон, в София, в Милано, в Берлин, в Сидни. Обичам да пътувам, да опознавам нови градове, да намирам нови приятели. Сега живея в Лондон, там е моят дом. Бях женен 25 години, но бракът ми приключи. Имам три прекрасни деца в Нова Зеландия, виждам ги понякога, но недостатъчно, много ми липсват. Но от Лондон всичко е близко – мога да съм в Париж за два часа, в София за три. Ако тръгна от Нова Зеландия до София, отнема повече от един ден.

Но пеете и в Нова Зеландия. Имахте концерти там.

Да, пея Вагнер – сцени от „Танхойзер“ и „Парсифал“, две роли, които обожавам. Имах голям късмет да изпея всички тенорови роли на Вагнер.

Асоциирам Нова Зеландия с дейм Кири Те Канава. Пели сте с нея.

Дейм Кири е нашата най-известна оперна певица и една от най-известните оперни певици изобщо – много е красива. Когато бях млад, имах късмета да пея с нея дуети на концерти, има видеозаписи на DVD и в YouTube. Беше голяма чест! Другата ни най-известна оперна звезда е покойният сър Доналд Макинтайър, велик Вагнеров интерпретатор. Той почина миналата година. Учих дълго при сър Доналд и той наистина ме изведе на много високо ниво в изпълнението на Вагнер. Всъщност той направи кариерата ми, като ми внуши дисциплина, каквато е следвал през целия си забележителен творчески път. Беше много строг учител.

А срещата с Лучано Павароти какво влияние оказа?

Беше в Ню Йорк преди 25 години. Бях студент в „Джулиард“, имахме майсторски класове с великия Лучано Павароти. Имах голям късмет да бъда избран да пея пред него. Изпях две арии – Angelo casto e bel от „Херцогът на Алба“ от Доницети (запява). Това е една от най-красивите арии! А след това пях и арията от „Идоменей“ на Моцарт.

Вече преподавате. Какво изисквате от студентите? Какви съвети им давате?

Когато преподавам, независимо дали на сопран, мецосопран, бас или тенор, се опитвам да ги науча да пеят със здрав глас, да пазят инструмента си, да не го насилват, да не бъдат жестоки към него. Толкова много тенори идват при мен и казват: „Аз съм хелдентенор (героичен тенор)“. Отговарям: „Наистина ли? Добре, изпейте ми нещо“. Те, разбира се, се хвърлят на най-тежките арии. Аз пък ги карам да изпеят Dies Bildnis ist bezaubernd schön – встъпителната ария на Тамино от „Вълшебната флейта“ (отново запява). Тя е една от най-трудните в целия теноров репертоар. Преди всяко изпълнение на Лоенгрин се загрявам именно с нея. Ако можеш да пееш Тамино добре, ще успееш и с Лоенгрин. Когато бях по-млад, пеех Моцарт на Залцбургския фестивал с Рикардо Мути. Сега вероятно няма да ми предложат Моцарт, предпочитат ме за Тристан, Танхойзер, Зигфрид, Лоенгрин, Зигмунд. Казвам на младите певци: „Наслаждавайте се на гласа си, наслаждавайте се на пеенето, наслаждавайте се на създаването на музика! Защото тази кариера има много страни, на които няма да се радвате“. Смятам, че днес има много добри певци и музикални школи. Особено в Америка и Великобритания много студенти натрупват огромни дългове, в морален план ми е трудно да го приема.

Има ли нещо, което Саймън не е изпял, но би искал?

Обичам да пея Рудолф, Алфред, Пинкертон и Каварадоси, но не получавам такива договори (смее се). Получавам всички големи немски роли и това е добре, защото ми е удобно да ги изпълнявам. Казах на маестро Карталов, че бих искал да изпея Отело тук, в София, това е голяма чест. Обичам да пея руска музика. Бих искал да изпея Герман в „Дама пика“. Обичам да пея на руски, езикът не е труден за мен. Бих искал да науча и български.

Правите и камерни концерти.

Да, обичам песните. Пея предимно немски – от Шуман, Шуберт, Щраус. Направих рецитал с известния актьор сър Иън Маккелън (онзи, който играе Гандалф във „Властелинът на пръстените“). Направихме цикъла „Любовта на поета“ от Шуберт. Аз свирих и на пианото.

Но кариерата ви е много натоварена.

Да, но обичам песента. Изпълнявам често „Песни на Гуре“ от Шьонберг – в Хамбург, в Лондон, на фестивала BBC Promps. Пял съм Осма симфония и „Песента на Земята“ от Малер по целия свят. В Бразилия, в Сао Пауло, бях за „Тристан и Изолда“. Обичам да пътувам. Изпях целия Вагнер, но бих искал да пея и „Питър Граймс“ на Бритън, и малко повече италиански репертоар. Начинът, по който се опитвам да пея немската музика, е със здрава италианска техника. Това е ключът гласът да остане свеж, а не тежък и потиснат. Да е добре поставен и светъл. За Лоенгрин това работи чудесно, защото той е рицар, има нещо ефирно в тази роля.

Саймън О`Нийл е възпитаник на Университета „Виктория“ в Уелингтън, Университета в Отаго, Манхатънското музикално училище и Оперния център „Джулиард“. През 2002 г. е големият финалист в Националните прослушвания на Метрополитън Опера, където се завръща като гост-артист през 2007 г. Концертира и в „Ковънт Гардън“, „Ла Скала“, в Берлин, Хамбург, Виена, Баварската Щатсопер, на фестивалите в Байройт, Залцбург, Единбург и BBC Proms. Има в творческото си портфолио интересни опери като „Лейди Макбет от Мценска околия“ от Дмитрий Шостакович, „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, „Крал Артур“ от Ернест Шосон, „Бурята“ от Франк Мартин. Изпълнявал е „Зигфрид“ с диригент сър Саймън Ратъл; „Пръстенът на нибелунга“ с Яп ван Цведен и сър Марк Елдър; Симфония №8 от Малер с Густаво Дудамел (Грами за 2022); Симфония №9 от Бетовен с Кент Нагано и Джонатан Нот; „Отело“ със сър Колин Дейвис. През 1998 г. в Нова Зеландия е отпечатана пощенска марка с неговия образ.