Култура / Брой 7 (3030), Септември 2026

За три изложби в София, посветени на 100-годишнината от рождението на художника Атанас Пацев

Атанас Пацев (1926–1999) е сред онези автори, които са едновременно разпознаваеми и изненадващи, предоставящи възможност за нови изследвания. В творческия му профил трайно се открояват екстатичният жест в психологическия портрет, задълбоченият интерес към човешката фигура и сложните пространствени конструкции. Неподвластен на конюнктура и идеология (макар да се записва в Художествената академия през преломната 1944 г., след като е бил партизанин), вярващ единствено в своите теории и идеали и остро критикуван от апологетите на соцреализма, Атанас Пацев превръща контрапункта индивид – вселена, условната граница на видимото и относителността на гравитацията в самостоятелни художествени проблеми.

Стогодишнината му беше отбелязана с три изложби, които не просто представиха групи произведения, а предложиха различни перспективи към самия автор. Вместо ретроспектива, която да обхване творческия му път хронологично, всяка експозиция акцентира върху отделен аспект от творческата му идентичност. Така се осигурява многопластов и освободен от ограниченията прочит. Защото за Атанас Пацев като личност свободата носи особена стойност.

Изложбата в къщата музей „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, „Атанас Пацев. Портрети и автопортрети“ (куратор Красимир Илиев, 2 юни–13 септември 2026) проследява последователния интерес на художника към човешкото лице като територия за психологическа концентрация. Портретът за Пацев е не само изображение на конкретна личност, но и инструмент за изследване на човешкото присъствие. Външната прилика при него не е самоцел. Тя е трамплин към онова проникване отвъд видимото, което приоритетно го вълнува. Той владее формата, преминава с лекота към характера на модела, за да се съсредоточи върху вътрешното напрежение и индивидуалната му енергия. В експозицията автопортретите съжителстват с портрети на художници. Златю Бояджиев, Петър Младенов, Кирил Петров, Борис Димовски, както и Радой Ралин очертават кръга от значими за Пацев личности. Експозицията е камерна, с познати, емблематични произведения от 70-те и 80-те години на ХХ век в колекцията на СГХГ, аранжирани така, че зрителят да усети атмосферата на творческото взаимодействие. Защото за Пацев портретирането е общуване, в което той намира и път към себе си. Художникът съхранява интереса си към личността като автономна стойност. Портретите му не са героизирани образи, нито социални типажи. Те са срещи между художника и модела. Произведенията привличат с екстатичната динамика на линията, с акцента върху погледа. Пространството е без излишна ослепителност, с цел усилване на психологическото въздействие. В отделна група са обособени автопортретите. Те са експресивен визуален дневник, в който художникът изследва собствената си идентичност. В тях личи стремеж към самопознание, към непрекъснато преосмисляне на битието. Не е случаен и фактът, че именно къщата музей „Дечко Узунов“ е избрана за представянето на тази част от творчеството на Пацев. Влязъл в Художествената академия при проф. Илия Петров, той избира да се дипломира при проф. Дечко Узунов. Атанас Пацев е привлечен от предоставената свобода като маниер на работа, общуване и формиране на светогледа. Самият Дечко Узунов отделя важно място на портретите в творчеството си. В този контекст изложбата „Портрети и автопортрети“ се превръща в повод за паралел между поколения и творчески биографии.

Изложбата „Пластична безтегловност“ в галерия „Райко Алексиев“ (куратори Галя Декова и Калин Николов, 3–19 юни 2026) насочва вниманието към едноименния цикъл творби от 1968 г. и последвалите асоциативни и пространствени реминисценции. В просторната зала произведенията привличат с подчертано изявената си експресия (не са много авторите, които в средата на 70-те стигат до подобни крайни форми на деформация, пространственост и колорит). Платната носят монументално присъствие, те са мощни като въздействие, а търсенията на Пацев са насочени към ракурса, контраста, мащабирането и хиперболата. Експозицията изисква друг тип възприятие, при което зрителят не стои пред платното, а навлиза в пространство, трансформиращо представата за място, време и посока.

През втората половина на ХХ век научните открития за Вселената и космическите програми оказват въздействие върху артистичното мислене в световен мащаб. За много художници пространството престава да бъде просто фон на човешкото действие и се превръща в самостоятелен обект на изследване. За Атанас Пацев отношението към предела на условността и ракурса е съпътствано от терзания за мястото на човека в общността. Гравитацията присъства в платната му не само като физически феномен, а и като метафора. Тя обозначава силите, които организират човешкото съществуване. Безтегловността като неин антипод се превръща в префигурация на освобождаването от ограничения. В композиционно отношение произведенията на Атанас Пацев демонстрират висока степен на пространствено мислене. Формите са в непрекъсната динамика, разпадат се и пак се събират в нови структури, а балансът никога не е окончателен. Повърхността на платната вибрира под напора на накъсаните цветни и наслагващи се линии, които изграждат фигурите. Особено значение има празното пространство. То не е неутрална зона, а активен участник в композицията. Чрез него художникът изгражда усещането за неопределеност, промяна на мащаби и наслагване на проекции. Пацев концентрира възгледа си около ракурса и динамичното осмисляне на формата. Съчетава гледни точки, защото така обсегът на видимостта се разширява. Разширява се и възможността за интерпретация. Произведенията от цикъла „Безтегловност“ свидетелстват за способността на художника да възприема живописта като система от отношения. Формите придобиват значение чрез връзките помежду си, а пространството се превръща в поле на непрекъснати трансформации. Така зрителят възприема сложността на процеса.

Наред с художествената стойност на картините, начинът на тяхното представяне е съществена част от отношението към съхраненото наследство. Видими проблеми като криви подрамки, недостатъчно добре опънати платна и необходимост от конструктивно укрепване на някои творби очертават дефицити, които трудно могат да бъдат неглижирани, особено в контекста на мащабната ретроспектива.

Галерия „Арте“ представи камерна експозиция от портрети и пейзажи, изпълнени с пастел (15–27 юни 2026). Произведенията (от 60-те до 80-те години) са от частни колекции. В тази аранжирана с вкус изложба монументалното звучене на пространствените композиции отстъпва място на жива, непосредствена ескизност. Плътната маса, енергично положеният цвят и екстатичната линия издават хода на творческия процес. Картините нямат нужда от заглавия. В съзнанието на зрителя се запечатват следи от преживяното от автора. Неумолимият дух на художника личи в гъвкавостта на линията, в нейните вариации от плътен контур с фактура, през колоритен щрих до остър акцент. Подчертана е условността на пространството. Без значение на жанра, произведенията на Атанас Пацев демонстрират изключителна дисциплина на наблюдението. Те показват автор, който непрестанно изследва формата, опитва различни решения и търси нови връзки между обектите. Живописната повърхност вибрира, изскача напред и преодолява границата на плоскостта с цел да активира взаимодействие.

Истинската стойност на отбелязването на стогодишнината на Атанас Пацев се разкрива в отношенията между отделните експозиции. И трите подчертават вариативния, концептуално обусловен принцип на представяне. А подходът, отхвърлящ единен линеен прочит, съответства както на артистичната еволюция на автора, така и на динамичните очаквания на публиката. Така цикълът от юбилейни изложби става повод за преосмисляне на мястото на Атанас Пацев в историята на българското изкуство от втората половина на ХХ век.