Култура / Брой 9 (2962), Ноември 2019

Всеки ден крие в себе си друг“, Гаст Грьобер, превод от немски Елена Димитрова, издателство ICU, 2019 г.

Да, на повърхността тук всичко е спокойно. Млад мъж седи пред кабинета на лекаря и дълго чака да бъде извикан, една уморена жена избира коледни подаръци, друг млад мъж влиза в малка пекарна, за да си купи вестник и хляб, а младо момиче танцува в нощен клуб в петък вечер... В сборника с кратки разкази „Всеки ден крие в себе си друг“ Гаст Грьобер разказва уж делнични истории – на пръв поглед съвсем обикновени, които могат да се случат и тук, и в Люксембург или където и да е другаде по света. После се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда – да, на повърхността всичко е спокойно, но Гаст Грьобер не се интересува от повърхността. Него го вълнуват болезнените спомени, ретроспекциите, вътрешните монолози и неподозираните дълбочини. Трябва да се отбележат и многобройните вътрешни монолози на героите, но и необичайното съчетание от дистанцираност и от изключително поетичен език на места.

Някои от разказите, които ще прочетете, може да влязат в конфликт с личния ви опит или просто да са различни от него. Писането и четенето са начини да откриваме и осмисляме гледни точки, моменти на размисъл, пише Гаст Грьобер в предговора на българското издание.

Инцидент, тежка болест, загуба на близък човек, болезнена раздяла или неочаквано насилие – това са онези събития, които нарушават обичайния ход на нещата. И след тях нищо вече не е същото. Грьобер е чувствителен към парадоксите във всекидневния живот и умее да ги улавя, изследва степените на болката и как отделните хора реагират на загубата. В същото време не е трудно да забележим, че във всеки от тези девет кратки разказа се промъква идеята за вината и провала. Промъква се и идеята за литературата и книгите, които могат да осмислят живота на даден човек, или поне са успявали да го правят до определен момент – героите четат книга или правят анализ на романи, откриват паралели между собствения си живот и сюжета на романа. В един от разказите – „Лошите моменти са мимолетни и Земята така или иначе продължава да се върти“, героят открива роман, който починалата му съпруга – литературна критичка, така и не успява да дочете, и той внезапно решава да напише рецензия за книгата вместо нея.

Да е увлекателно четиво – това за Линда винаги беше от първостепенна важност; историята трябва да се движи, нещо трябва да се случва в нея. Ако по тази точка всичко с текста бе наред, преминаваше към обследване на езика – педантична като учителка, анализираше синтаксиса, съотнесен към сюжета, лексиката във връзка с главните герои. Задоволеше ли текстът изискванията ѝ и в това отношение, го приклещваше с анализ на ситуативните описания, проверяваше елементите на историята, контекста, информацията за места и действия, и да, оглеждаше доколко всичко това е съгласувано в цялото. Точно така реши да постъпи и той с въпросния роман. В крайна сметка написа чудесна критика.

Впрочем част от разказите във „Всеки ден крие в себе си друг“ са написани във второ лице, което още повече скъсява дистанцията между разказвача и читателя. Иначе този сборник идва с две големи отличия – с тази книга Гаст Грьобер става носител и на Европейската награда за литература през 2016 г., и на Държавната награда за литература на Люксембург за 2014 г.

Гаст Грьобер (род. 1960 г.) е педагог по образование с дългогодишна преподавателска кариера. Смятан е за експерт в сферата на образованието в Люксембург. „Всеки ден крие в себе си друг“ е третата му книга. По личната препоръка на автора преводът е от немски, като немската версия е дело на творческия тандем Гаст Грьобер и Роберт Стефан, който е редактор и издател на автора. Двамата обогатяват текста с бележки за някои специфични за Люксембург думи и изрази.