Култура / Брой 10 (2963), Декември 2019

„София утре: изложба на „Визия за София“ се откри на 8 октомври и продължи до 30 ноември в централното пространство на Софийското ларго

Изложбата представи над двадесет изследвания, направени за две години, които се отнасят до различни въпроси в седемте направления на Визията: транспорт, околна среда, градска среда, икономика, хора, идентичност и култура, управление. Графики, карти и текстове от изследванията бяха показани по хоризонтала на основната инсталация, представляваща картата на София. По вертикала пък бяха представени 24-те дългосрочни цели на Визията, както и стъпките, чрез които те би следвало да бъдат изпълнявани. В рамките на изложбата участваха и художниците Антон Цанев и Красимир Терзиев. Работата „Преходен вестник“ на Красимир Терзиев имаше специално създаден столичен брой, който включваше образи на паметни събития от развитието на града, публикувани през годините в периодичния печат, които, макар и показани без текст, каквато е идеята на автора, събуждат колективната памет за града. Младият художник Антон Цанев участваше с художествени фрагменти, които поставяха акценти върху някои от важните въпроси, свързани най-вече с околната среда – проблемите с трафика и отпадъците, със зелените клинове и замърсения въздух, с биоразнобразието.

Изложбата се стремеше да привлече множество хора, не само като зрители, но и като участници. Затова в нейните рамки се организираха представяния на различни инициативи и се проведе акция, която провокираше хората да напишат какво липсва в техния квартал.

„Визия за София” е инициатива на Столична община за създаването на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии с хоризонт 2050 г. Куратор на изложбата е Владия Михайлова, в екип с координатор Петко Милаков, дизайн на основната инсталация – арх. Иван Бонев, графичен дизайн – FourPlus.

* * *

Любо Георгиев, ръководител на „Визия за София“:

Кое е най-важното, което самият вие научихте от работата по „Визия за София“?

Накратко – да съм спокоен и упорит. А надълго, че ако вложиш време и усилие и намериш чистосърдечни и устремени хора, които да направят същото, можем да постигнем много заедно.

Какво трябва да се случи, за да започне да се изпълнява Визията?

Да има достатъчно хора, които да я припознаят и подкрепят. Не само политици (въпреки че те са много важни), но всички. А за да стане това, трябва да си повярваме, че можем и заслужаваме. Мисля, че в София има достатъчно такива хора и затова съм оптимист за бъдещото развитие и прилагане на Визията.

До 2050 г. има много време, какво трябва да направим, за да има реална приемственост и последователност при изпълнението на Визията?

Да изграждаме системи, а не да разчитаме на супермени. Най-голямата сила на човека е в това да работи в екип, и то с непознати. По-успешните (тоест щастливи и/или богати) общества са успели да изградят системи на отношения и правила, чийто смисъл и полза са разбирани от мнозинството. Ние можем да продължим да се правим, че светът започва и свършва с нас, но ще ни е по-добре, ако преодолеем страха си от другия, видим капацитета на хората около нас и без предразсъдъци изградим мрежи на взаимодействие. Така ще можем да имаме и приемственост, и последователност, и по-добри резултати (тоест качествен живот).

Ако мислим от гледната точка на настоящия момент, какво е важно да се случи в следващите четири-пет години?

Да направим няколко неща, които не изискват много финансов, а по-скоро социален или управленски ресурс, но значително ще увеличат удоволетворението ни от живота в София. Например отделянето на бус ленти на всички булеварди, поставянето на специални светофари на кръстовищата, така че градският транспорт да минава първи, и супердобра интеграция на приложения като Гражданите или Civi и полицията за светкавична обработка на сигнали за нарушения в тези ленти. Тоест: боя, разрешителни, малко техника, човешки ресурс, рекламна кампания и много будни граждани (има ги). Така изведнъж градският транспорт ще започне да се движи много по-бързо, ще стане по-атрактивен за хората, а това ще намали ползването на автомобили. Подобни действия могат да бъдат направени и в други сфери.

* * *

Рашид Рашид, координатор на направление „Околна среда“

Качество на атмосферния въздух. Първите мерки следва да бъдат насочени към елиминиране на най-сериозните източници на замърсяване в града, като твърдите и течни горива например, които се използват за битово отопление. Система от забрани и стимули може да реши този проблем в кратък срок, това следва да стане без създаване на социални проблеми. Втори важен източник на замърсяване са старите и неподдържани МПС. Трябва да спрем от движение тези, които не отговарят на стандартите в държавата. 

Управление на отпадъците. Наличието на анонимни отпадъци, за които никой не носи отговорност, е основната причина за ниското ниво на разделно събиране. Решението на този проблем е отговорността да бъде на тези, които генерират тези отпадъци, като най-лесен начин е заплащането на такса битови отпадъци да се базира на качеството и количеството, генерирано от всеки гражданин. 

Градски паркове и зелени клинове. Една мечта, описана в най-старите планове на София, е изграждането на т.нар. зелените клинове към Витоша. Изпълнението на тази цел изисква добра координация между гражданите и Столична община за намиране на решения, които да са в полза както на собствениците на имоти в тези зелени площи, така и на всички жители.

* * *

Миглена Герасимова, координатор на направление „Социология, хора и идентичност и култура“

Обединяващият проблем между социалното и културното е териториалният дисбаланс, големите разлики в състоянието и развитието на отделните квартали/райони (социално, икономическо, културно, екологично и т.н.). С това е свързано и гетоизирането на града. Струпването на население с едни и същи или близки характеристики (образователен статус, доходи, етническа принадлежност и др.) е потенциална нарастваща заплаха, която ще доведе до трудно обратими последствия. Анализите ни показват, че в територии с по-ниско образование на родителите децата по-често изпадат от образователната система. В много от случаите това са и градските зони с най-ниски доходи на населението, лошо качество на средата, както градската, така и битовата, и нездравословни условия. Проблем за града са и луксозните затворени структури, които довеждат до други видове социална и културна изолация, претоварват градските системи (транспортни и технически). Това е другият край на махалото – колкото повече набира скорост то, толкова по-непреодолимо става разстоянието между двата му края. За мен единственият начин за справяне с тази ситуация е ясен и структуриран интегриран подход, който не би могъл да сработи без участието на местните общности, и създаване на социална политика, подкрепяща и развиваща.

* * *

Калоян Карамитов, координатор на направления „Градска среда“ и „Транспорт“

Нарастващото население на града изисква пространство, където да живее, учи, работи и да се придвижва. Във вътрешността на града има огромни терени, обвързани с базова инфраструктура, които пустеят. Би било добре да се обновявят тези неизползвани територии. Приоритетно да се осигури необходимата инфраструктура и да се създаде нов механизъм за формиране на цената на строителните разрешения спрямо различните територии, като се улеснят и стимулират инвестициите в тях. Има квартали, в които не е изградено необходимото обществено обслужване, и една от мерките е насочена към постигането на териториален баланс на обслужване на населението с културни, спортни, образователни и здравни обекти и пространства. Необходими са ревизиране на Подробните устройствени планове и заделяне на бюджет за отчуждаване на имоти за улици и обществено обслужване.

Друго предизвикателство пред София е визуалният облик на средата, за което вече се разработва Наредба за градската среда, която да регламентира елементите на средата като настилки и градска мебел, но и елементите, които се поставят по сградите. Има нужда от създаване на комфортна и безопасна пешеходна мрежа, която ще стимулира ходенето пеш, придвижването на хора в неравностойно положение, достъпа до различни услуги и социалните контакти. Доизграждането на мрежата от велоалеи и привеждането на съществуващите към нормата, създаването на нови кръгови линии на обществения транспорт за по-добра свързаност на периферията на града и интегрирането на обществения и регионалния жп транспорт целят да привлекат повече ползватели към устойчивите форми на транспорт, а използването на личния автомобил да намалее.

* * *

Жоро Пенчев, координатор на направление „Технологии, иновации и управление“

В административно отношение градът страда от сериозни структурни дефицити и изоставаща модернизация в процесите. Като най-приоритетни „Визия за София“ очертава няколко области.

Дигитализация. Предлагаме широк пакет от мерки, насочени към дигиталната трансформация на управлението, започвайки от институцията офис на главния служител по информацията, подчинен директно на кмета и с правомощия върху изпълнението и координацията на проекти по дигитализация във всички останали звена. Важни начални стъпки: единна система за съхранение на данни; единна система за електронна самоличност; машинно четими стандарти за съхранение на данните и за изработка на софтуер за услуги; отворени данни към гражданите; дигитализация на всички хартиени документи.

Координация. Най-често обект на критики е координацията между действията на различните администрации в общината. Най-важно е да се създаде специално звено за стратегическо и пространствено планиране, което е натоварено да изработва стратегии с експертна помощ от направленията на общината.

Икономика. Голяма част от икономиката на София е ориентирана към дейности с ниска добавена стойност (например търговия). Преориентирането ѝ към индустрии с по-висока добавена стойност, както и повишаването на продуктивността и технологизацията на останалите индустрии ще доведат до по-високи доходи на заетите и до умения, необходими при бъдещите промени в икономическата структура. „Визия за София“ препоръчва комуникация между бизнес и наука, реформи в образователната сфера, които да развият умения, необходими за гъвкаво учене през целия живот. От друга страна, подкрепа за дигитализацията и технологизацията на индустрии, което би повишило тяхната продуктивност и добавена стойност и намалило техния екологичен отпечатък.

Икономически дисбаланси в районите. Сериозен проблем е дисбалансът в развитието на северозападната част на града, която се характеризира с по-ниски доходи, малко инвестиции и работни места в бизнеси с ниска добавена стойност, и югоизточната част, която е значително „по-богата“ и привлича повече инвестиции. Този дисбаланс постепенно се превръща в затворен цикъл, влияещ върху демографията, привлекателността на училищата и социалната среда и инвестициите в тези райони. „Визия за София“ предлага ангажирана работа на общината за привличане на инвестиции в слаборазвитите икономически райони чрез административни и данъчни облекчения; изграждане на инфраструктура и предоставяне на терени за създаване на бизнес паркове, идентифициране на конкретни географски предимства, например крайните райони като добра дестинация за логистични бизнеси; създаване на социална инфраструктура, привличане на културни мероприятия и поощряване на професионалното образование в тези райони.

* * *

Владия Михайлова, куратор на изложбата

Изложбата „София утре“ бе предизвикателство за мен не само защото трябваше да се представи огромно количество информация, но и защото съдържанието ѝ ни касае пряко и непосредствено, тук и сега. За това колко важна е средата, в която живеем, и как проблемите в нея концентрират недоволства, граждански инициативи и битки, са показателни не само отминалите местни избори, но и начинът ни на живот. Визията за София е всъщност визия за нашия живот и този на децата ни през следващите три десетилетия до 2050 г. „Визия за София“ ме провокира да мисля повече за зрителите, за образователните възможности на изкуството, за създаването на събития, комуникативни както съдържателно, така и пространствено и времево. Надявам се, че колкото и маргинална да е сферата на изкуството и културата, ние ще успеем да преодолеем нишовото мислене и елитарното негодуване и ще дадем практични отговори на това, което безспорно знаем – че културата е начин на мислене, а от него зависи почти всичко.