Политическа Хофманиада. Разговор с Теди Москов

Представлението, което много отдавна направих по „Малкият Цахес“, бе само вдъхновено от приказката, и то не от цялата. Взех част от нея – линията за урода, когото всички възприемат като красавец и всяка гнусотия, която извършва, се обявява за нещо възвишено. Та това си беше нашият комунизъм! Що да не направя клоунада за него? Уж е приказка, може и „да мине“. За 1988 г. беше силно политическо представление (макар и в Смолян). [...]

Жан-Марк Тюрин: Всеки живот е скъп

Аз нямам нищо за казване. Лично аз. Искам да цитирам една фраза на Ницше: „Човек трябва да бъде поет на собствения си живот и в най-дребните неща“. Ако се опитвам да кажа нещо, то е, защото светът постоянно е тук, наоколо. Собствената ми дребна особа не ме интересува. Искам да попивам всичко, което съществува около мен. Слушам го, усещам го и го отдавам с надеждата да почета всички жени и мъже, които по един или друг начин ми поверяват своя живот или своите откровения. [...]

Европа като убежище на малките. Разговор с Робърт Купър

Продължавам да смятам, че ЕС е политическо чудо. Мисля въпреки външните признаци, че съюзът е много силна институция. Затова е толкова трудно за Великобритания просто да затръшне вратата и да излезе. Напускането носи много вреди, макар малко хора във Великобритания да се замислят за тях. Ето защо, ако Великобритания наистина напусне, което е най-вероятният сценарий, макар все още да не е напълно сигурно, мога да допусна, че след 25 години отново ще кандидатства за членство. [...]

Веселина Сариева: Процесът, а не успехът…

За нас винаги е било най-важно тихичко да открием къде има потенциал, да го отключим и да го направим видим. Процесът на случване, а не успехът след това е най-голямото ми удволетворение. Не държа да присъствам видимо с направеното. Така че през всичките години от 2004 си работех с моя прекрасен екип, не съм участвала активно в политическите борби за титлата Европейска столица на културата и когато през 2014 г. Пловдив я получи, вече имах три развити програми във фондацията. [...]

Модел за меценатство. Разговор с Гауденц Б. Руф

Гауденц Б. Руф, посланик на Швейцария, идва в София през 1995 г., отваря резиденцията си за изложби на български художници през тежките години на Виденовото управление. След пенсионирането си г-н Руф се завърна, воден от желанието си да подпомогне съвременното българско изкуство. От 2007 до 2011 г. той присъждаше награди на млади и утвърдени творци, произведенията на номинираните бяха представяни в годишни изложби и публикувани в каталози. [...]

1989: мечти и илюзии. Разговор с Тихомир Пенков

Това, което се случи в България, беше съвсем различно – аз го чух по радиото, тогава бях в Прага, и просто беше съобщено, че е дошла промяната. След падането на Берлинската стена другарят Тодор Живков си подаде оставка и ние станахме други и различни, дойде демокрацията и ние победихме… Разбира се, това се оказа илюзорно… Няма промяна, защото децата на тези, които са ни управлявали 45 години, все още са на власт… [...]