Култура / Брой 10 (2963), Декември 2019 / Книги

Неизвестният Набоков

18.12
2019

Владимир Набоков пише стихотворната приказка „Слънчев сън“ през февруари 1923 г., след болезненото разтрогване на годежа му със Светлана Зиверт. Това събитие е в основата на поемата: красивата Нимфана напуска съпруга си, шахматиста Ивен, заради земните удоволствия и грижи. Текстът, открит в албума на Елена Ивановна Набокова, майката на писателя, е преписан от нейната ръка наред със стихове на различни поети и изрезки от тогавашни вестници и списания. [...]

От Андрей Бабиков 0 коментара Прочети повече...

Думи за Рада

15.12
2019

Ще се позова на Стефан Цвайг, който казва, че „образът на един поет никога не е напълно познаваем, ако заедно с него не бъде съживен и образът на човека“. Рядко е да срещнеш истинския… доказания поет, но още по-рядка е срещата с истинското поетическо битие, превърнало се в стил на живота. Такова единство между творчество и живот изцяло важи за една от най-значителните съвременни български поетеси Рада Панчовска, която наскоро отпразнува своя 70-годишен юбилей. [...]

От Иван Теофилов 0 коментара Прочети повече...

Живял ли е той?

14.12
2019

Какво би станало, ако някой се наеме да проследи съдбата на второстепенен или бегло споменат литературен герой? Живял ли е той действително, или е плод на художественото въображение на автора? Кой от двата варианта би бил по-задоволителен и в крайна сметка, има ли значение? Към всички тези въпроси насочва Франсоа-Анри Дезерабл в документалния си роман „Някой си господин Пекелни“, който търси истината около тайнствения Пекелни. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

История за любопитни читатели

13.12
2019

Познавам Иван Илчев отдавна, но някак отдалеч. В последно време ни събра изпитанието да дискутираме за историята с наши колеги от Република Северна Македония – занимание доста изтощително, понякога безсмислено. Когато Иван Илчев ми каза, че излиза неговата Кратка българска история, реших веднага да напиша няколко думи за нея, не от куртоазия, а защото исках да бъда един от първите читатели на книга, която очаквах да добави нещо ново към способността на българина да разбира и оценява себе си. [...]

От Ангел Димитров 0 коментара Прочети повече...

Виденията на Златю Бояджиев

13.12
2019

Книгата на Димитър Пампулов за Златю Бояджиев трудно се поддава на определена типологична класификация. Тя е от по-особено естество. Авторът не е изкуствовед, художествен критик или художник, но е достатъчно изкушен от материята, за която пише, бидейки проницателен наблюдател, естетически чувствителен и емоционално „въвлечен” в нея. На всичко отгоре, разбира се, Пампулов е и чудесен писател, стихийно изградил характерните белези на своята неподражаема стилистика. [...]

От Чавдар Попов 0 коментара Прочети повече...

Далече оттук, завинаги тук

12.12
2019

Дунав минава, Видин остава. Тази фраза винаги ме е стряскала със своята безнадеждност. Сетих се за тези стряскащи думи, докато четях книгата с разкази на Иван Станков „Имена под снега. А7“ („Фабер“, 2019). Това е третата му белетристична книга след „Спомени за вода. Dm“ (2014) и „Улици и кораби. Gm“ (2017) и както и предишните, е музикално дефинирана: Dm – акорд ре минор, Gm – акорд сол минор, А7 – мажорен септакорд. Това е подчертан момент в неговото писане, подчинено на музиката... [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...