„Хлебарката“, Иън Макюън, ИК „Колибри“, 2020 г., превод от английски Иглика Василева

Тази кратка политическа сатира на един от големите британски писатели, номиниран многократно, но и носител на Букър, писател със световна известност, може би няма да бъде спомената сред най-добрите му произведения, но със сигурност ще привлече вниманието на читателите по няколко причини. На първо място – каквото и да пише, Макюън е автор, който много добре владее езика. Дори и в най-дребните детайли той успява да изгради образ, да създаде ситуация, да обобщава, да изважда есенцията, да не оставя читателя „измамен“. На второ място – сюжетът. „Хлебарката“ е сатирична притча за Брекзит. Едно от големите събития на века, колкото приемано от някои британци, толкова и разочароващо за други от тях и за света. И трето, много, много важно – това е остра критика към медийните манипулации, възможността за „пренаписване“ на истории чрез социалните мрежи, към популисткото поведение на политици, към заблудите, които хората, вярващи без разумно осмисляне на това поведение, приемат и така стават част от един общ фалшив механизъм.

Текстът на Макюън показва недвусмислено не просто неодобрение, той издава яростно недоволство, твърда позиция, насочена срещу решението за излизане от ЕС.

„Хлебарката“ има посвещение – „На Тимъти Гартън Аш“. А ето един цитат от него, който ми се струва важен за разбирането на новелата на Макюън, а и обяснява посвещението.

Историята, която се опитвам да разкажа през последните шест месеца, е, че Брекзит е най-голямото самонараняване, което Великобритания си е нанасяла в историята. Имаше манипулации, но те едва ли предрешиха нещата, защото разликата в гласовете беше над 1 милион. Английският национализъм е също част от проблема. Англичаните са като руснаците: повече от 400 години те не могат да разграничат нацията от империята. Още от времето на Хенри VIII, когато става известна фразата: „Тази Англия е вече империя“. Ние винаги сме били империя и никога не сме правили разлика между англичани и британци. Точно като руснаците. Това е „английският свят“. Именно англичани, и то извън Лондон, ни докараха Брекзит. Именно англичаните имат това имперско самочувствие. Никоя друга европейска нация не би и помислила, че ще е добре извън Европейския съюз, даже французите не са толкова арогантни. Ето защо битката не беше да проведем разговора за Великобритания в рамките на Европейския съюз, а да поставим въпроса: какво е Англия? Англия на Джон Лок, на Чарлз Дикенс, на Джон Стюарт Мил, на Джордж Оруел – това е моята Англия. И ние трябва да разкажем тази история. Да я противопоставим на наратива на националистите.

В книгата на Макюън Джим Самс – хлебарка, се събужда като човек. Не просто какъв да е, а министър-председател. Кабинетът също е от себеподобни нему, с едно изключение – външния министър – „Човек. Фалшификат“. Началото твърде дефинитивно препраща към „Метаморфозата“, но със сигурност писателят е искал да внуши онова, което не само тази творба на Кафка, а и много други в световната литература правят – потискането на човека от държавата.

„Завъртете парите на обратно“ – това е в основата на реверсализма, измислената теория, в която правителството на хлебарките човеци не просто вярва, а и успява да наложи.

Съществена част от политическата сатира на Макюън е критиката срещу манипулациите на медиите и създаването на фалшиви новини. Английски риболовен кораб с екипаж от шест души, незаконно действащ във френски води, катастрофира с френска регата. Загиналите стават „английски герои“, а случката се хиперболизира неимоверно. Как можем да дискредитираме някого – ами чрез измислена статия, която се мултиплицира многократно в медийното пространство.

Книгата на Макюън е и сатира срещу чиновничеството, срещу апарата в Брюксел, срещу популизма в световен мащаб, срещу неразумната доверчивост.

Между другото, в новелата има роля и американският президент – Арчи Тъпър. Значещо име. Той подкрепя нашия човек, Самс.

Книгата е смешна на места, иронична, но най-вече остро сатирична. Напомня ни за нашето комунистическо минало. Като език и поведение – ще кажа само, че правителството има партиен отговорник. Какво да кажем за границата между популизма и тоталитаризма?

„Хлебарката“ е честна и ясна в позицията си книга. И това е важно, защото писаното в медиите е временно, нека го признаем, а литературата остава. Ако не завинаги, то за по-дълго.