Колко тежат думите? Разговор с Явор Гърдев

При толкова голям драматург като Пинтър думите излитат от устите леко, като пеперуди, но по време на въздушния си полет силно се ускоряват и при достигането на събеседника вече имат силата на стенобитни оръдия. Движейки се по балистичната си траектория, думите натежават от смисъл, разцепват се на две във въздуха, половинките продължават да летят и не знаеш дали накрая ще те удари половинката с буквалното, или половинката с преносното значение. Казаните думи са предопределени да се превръщат в хвърлени камъни... [...]

Класика и модерност. Разговор с Георги Дюлгеров

Това, което последно направих, е всички български филми до 1990 г. и даже малко след това да са визуализирани в IMDB, тоест да се показват с плакати или снимки. Свързах се с художниците, взех разрешение, пратиха ми плакати и те вече са в интернет базата. Беше дълга работа. Но сега, като се отвори IMDB, като се отиде на български език, не на България (там излизат и копродукции), се показва подменю и се търси по години. Като почнеш от „Българан е галант“, чак до началото на 90-те можеш да проследиш всички български филми. [...]

Величието на малките. Разговор с Никола Матийо

От самото начало бях убеден, че пиша в традицията на „черния роман“, прекрачвайки каноните му. Защото какво представлява „черният роман“? Това е роман, който приема криминалната интрига като претекст, за да говори за нещо друго. Да опише някой регион, даден квартал, една жена... „Черният роман“ пресъздава някои твърде брутални факти от всекидневието, ето защо в писането си се опитвам да изляза от неговите „кодове“. Ала в книгата ми има насилие и преследване, всички тези елементи, заимствани от „черния роман“. [...]

Добринка Табакова: Музиката, заради която съм тук

Човек винаги е повлиян от времето, в което живее и се развива като артист. Започнах с композицията в началото на 90-те години, когато в Европа академичната музика, естетическият фокус в развитието на класическата музика бяха много авангардни, с композитори като Булез, все още водещ в естетиката на класическата музика. Аз чувствах, че искам да творя музика, но това не е музиката, заради която аз съм на тази земя. Първите ми сблъсъци с музиката на мои колеги и идоли като Лигети или Ксенакис бяха много интересни... [...]

Преди да видиш историята. Разговор с Красимир Андонов

Фотографията за мен е свобода. Тя е свобода, защото като оператор аз съм част от един много голям екип и всяко едно нещо, което правим, зависи от много хора, докато Фотографията е… хващаш фотоапарата и хукваш. Въпреки че днес – с новите технологии, снимането на филми стана съвсем различно. А и с годините натрупан опит, независимо че съм оператор, започвам да виждам собствени филми за неща, които ме вълнуват като теми, и си ги правя като независими филми. [...]