Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

Ако не беше COVID-19 и всичко, произтекло от разпространението на вируса по света, едва ли в този брой на сп. „Култура“ щеше да се появи подобен текст.

Едва ли щяхме да изпратим 22 въпроса на министъра на културата Боил Банов с единствената цел да чуем от първо лице отговорите, които българските творци (независими и работещи на щат в държавни институции) вероятно биха прочели с интерес. Ситуацията обаче е различна и няма как да не ни вълнува какво се случва с авторите, произведенията и събитията, поставени пред принудителното „стоп“.

Тук трябваше да прочетете интервю с министър Банов. Интервю, обещано от министерския пиар отдел. Няма да разказвам цялата одисея, изпъстрена с неизброими телефонни обаждания, имейли, съобщения във Viber и есемеси – тя е достойна за абсурден сюжет за малък разказ. Споменавам само няколко ключови моменти: след изпратените надлежно въпроси до министъра на 8 април и обещанието от страна на пиар отдела му да получим писмени отговори в рамките на десетина дни, се наложи да се съобразим с динамиката на събитията и да отложим интервюто с месец. Бяхме спокойни, защото очаквахме да се изпълни обещанието не просто за писмени отговори, а за пространно интервю на живо или от разстояние. Дори си позволихме да го анонсираме в майския брой на сп. „Култура“.

Днес, утре, другата седмица – чакам търпеливо, проявявам разбиране. До 14 май, четвъртък, когато чувам заветното: утре в 11:30 часа интервю по телефона (разбира се, с изпратени предварително актуализирани и обогатени въпроси). Десет минути преди уречения час пиарът на Министерството на културата (МК) професионално проверява дали съм на линия, наред ли е връзката, техниката. В 11:26 часа същият глас, но вече притеснен, ми съобщава: „Министър Банов току-що излезе от кабинета, извикаха го спешно в Министерския съвет“.

Чакала съм месец и половина, ще почакам още някой и друг час. Никой повече не се обажда. От предишните разговори съм наясно, че за всекидневната програма на министъра се грижи началникът на политическия кабинет на МК. Много е заета, не звъня по телефона, изпращам есемес с молба за информация. Няма отговор. Ден по-късно изпращам гневно вайбър съобщение до пиара, получавам разбиране и… препоръка да изпратя същото и на началника на политическия кабинет. Тук чашата преля. Защо един журналист трябва да получава благословия за интервю от един началник на политически кабинет? Щом този „началник“ не отговаря на запитването ми, защо трябва да му изпращам ново? Отказвам. И добавям, че първо, настоявам за конкретен отговор „кога?“; второ, не смятам да се унижавам повече; трето, не обещавам да си мълча.

Понеже съм търпелива и ми е важно какво ще ни отговори министър Банов, четири дни по-късно се обаждам на „началничката“. Чувам в слушалката: той е много зает, непрекъснато има срещи, сега записваме и клипове за 24 май, до края на седмицата не може и… какви са тия толкова много въпроси, „не мога да го случа“ това интервю в близките дни...

Щом от началото на април до 20 май началникът на политическия отдел на министъра не намери прозорец от 30–40 минути в програмата му, за да отговори той на въпросите на сп. „Култура“, преминавам към план Б и се опитвам да събера пъзела от т.нар. мерки на държавата с помощта на собствените ми наблюдения и с данни, предоставени от пиара на МК.

***

През април МК обяви две мерки, за да подкрепи най-засегнатите, свободните творци: по една минимална заплата плюс осигуровки (общо 720 лв. месечно) в продължение на три месеца за регистриралите месечен доход до 1000 лв. през 2019 г., а за другите – безлихвени заеми за общо 4500 лв. за три месеца. Условията (заверена данъчна декларация, БУЛСТАT, осигурителни вноски и т.н.) направиха мерките не особено популярни сред голяма част от творците. Мнозина не се вместваха в изискванията за безвъзмездна помощ, затова се наложи тя да бъде квалифицирана като творческа стипендия, отпускана по „Програма за подпомагане на млади и изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“ към Национален фонд „Култура“ (НФК) с обща стойност 2,5 млн. лв. Оказа се, че по-малко от 30 % от подалите документи през април – 323 от общо 1028 души – отговарят на условията и могат да получат подкрепа, други близо 30 % са отхвърлени и приблизително толкова са върнати за „доокомплектоване на документите“. Затова на 21 май бе обявен нов срок за кандидатстване – време, в което да бъдат отстранени технически пропуски или да се подаде уточнителна информация. Явно се търси възможност въпросните 2,5 млн. лв. да стигнат до максимален брой творци.

До тази стъпка се стигна след поредица срещи на министър Банов с работната група на артистите от независимия сектор. Колкото до безлихвените заеми в общ размер от 4500 лв., за мнозина те не са добра идея – макар и в дълъг срок, парите трябва да се върнат. Вероятно на по-късен етап ще разберем и колко популярна в културния сектор се е оказала мярката 60:40, която се обслужва от социалното ведомство.

Най-важният ден за заетите в сферата на българската култура се оказа 11 май, Денят на светите братя Кирил и Методий. Именно тогава министър Банов обяви на брифинг, че секторът ще бъде подкрепен с допълнителни 5 млн. лв., предоставени на МК от правителството. Средствата ще бъдат насочени към творците и организациите така: 2,8 млн. лева чрез програми на МК и 2,2 млн. лева чрез НФК. Разбра се, че по програмите за създаване на нови сценични театрални, музикални и танцови проекти ще бъдат разпределени по 500 000 лева (стартът на сесиите бе на 19 май, а документи се приемат до 18 юни). Същият бюджет е предвиден и за съвсем нова програма в областта на визуалните изкуства. А за програма за разпространение на вече готов музикален, танцов или театрален продукт са предвидени 800 000 лв.

„НФК към МК ще бъде отделно захранен с допълнителни средства в отговор на очакванията за структурна подкрепа от страна на независимите творци и организации с 1,5 млн. лв. – обяви министър Банов. – Целта на програмата е да бъдат подпомогнати независимите професионални организации в областта на изкуството и културата и частни творчески пространства, развиващи дългосрочна дейност. Такива са малките авторски кина, циркът, пространства за изкуства, галерии и др. Още 700 000 лв. чрез НФК са предвидени за малки грантове към отделни артисти, които провокират с иновативно мислене и предлагат начини на изява на културен продукт чрез интернет. (…) Това е междинен етап. Работим и по други мерки, които ще бъдат приети и обявени според динамиката на ситуацията в Европа и у нас.“ А твърдото му обещание е, че средствата ще бъдат предоставяни според сериозни критерии, гарантиращи качество и естетика на завършения културен продукт. Допълнителни бонуси са премахнатото изискване за самоучастие от 10 % и увеличеният процент за административни разходи до 35 %.

Отговорът на творците не закъсня. „Обявените допълнителни 5 млн. лв. в подкрепа на независимия сектор са исторически успех за съвременната културна сцена в България и голяма крачка за развитие на културните политики в страната – написа в свое обръщение Инициативната група на независимия културен сектор. – Споменаването на пренебрегнати до момента изкуства като цирка, както и фокусът върху съвременната култура са пробив в мисленето за изкуствата и културата, за който се работи от години. (...) Без дългосрочен ангажимент, по-цялостни реформи и продължаване на започнатото настоящата подкрепа би била само временна инжекция в културния живот на България.“

Отново има възможности и за финансиране по проекти на програмата „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, по които за 2020 г. се предоставят повече от 7 млн. лева за съвременно изкуство (т.нар. „Норвежка програма“). Ще бъдат подкрепени проекти за ново културно съдържание чрез организирането на фестивали, представления, пътуващи постановки, изложби, културни маршрути и др.

Продължават и сесиите за археологически разкопки и филмопроизводство. Работата на терен в тези сфери е изключително затруднена поради тяхната специфика. И археолозите, и заетите в киноиндустрията имат много подробни предписания от МК за предпазване от коронавируса, което може да принуди някои организатори да променят плановете си. Засега се извършват спасителните разкопки (финансирани от бизнеса) по места, където предстои да преминат магистрали или газопроводни тръби. Едва след средата на юни ще стане известно кой е получил открит лист за провеждане на редовни археологически проучвания, финансирани от МК.

Текат и сесиите за нови филми, но колко екипа от вече получилите субсидии ще са готови да отговорят на изискванията – тепърва ще разберем.

И още въпроси от гилдията: Какво ще се случи с българското кино, където проблемите с финансирането са сериозни и съществуват далеч преди кризата? Ще се изпълни ли бюджетът за нови продукции и не е ли именно сега моментът да се направи важната крачка за учредяване на Фонд „Българско кино“?

Дотук пъзелът е горе-долу подреден. Тепърва обаче ще разберем какви са реалните щети в кризата за държавните културни институции и щатните артисти. Най-важният въпрос – какво предвижда МК след изтичането на шестте месеца, за които министър Банов официално гарантира държавна издръжка за тях? Има ли план за сезона, който започва през септември? Пред провал ли е действащата система на финансиране при очертаващото се драстично намаляване на приходите от билети? И предвижда ли МК стимули за трупите, чиито ръководства проявят мениджърска находчивост с адекватни действия за излизане от кризата? Вече имаме интересни примери в тази посока, очертава се наситено артистично лято с представления на открито, които са вид провокация за творците и проверка доколко публиката е зажадняла за изкуство. Софийската опера например откри дарителска сметка с апел към своите почитатели, който завършва така: „Религиозните храмове на нашите предци са построени със средствата на вярващите, а културните храмове – читалищата, със средствата на жадните за просвета и култура“.

Впрочем какво се случва с читалищата, библиотеките и книгоиздаването? Повече от месец преди добрата новина попитахме министър Банов дали ще доживеем деня, в който за високия ДДС върху книгите у нас ще се говори в минало време? Отговорът дойде в навечерието на 24 май, когато депутатите обсъдиха на първо четене законопроекта за намаляване на ставката за книгите от 20 % на 9 %. За всички е ясно, че книгите „се облагодетелстваха“ покрай ресторантите… В становището си Асоциация „Българска книга“ допълва: „На дневен ред имаме две големи борби – намалението да стане постоянна мярка и да не се обвързва с други форми на подпомагане на книгоиздаването от държавата“. И напомня, че „България е от последните страни в Европа, в която не действа намалена ставка на ДДС като важен елемент от политиките за подкрепа на книгите и четенето“.

Освен от намаления ДДС заетите в тази сфера имат възможност да се възползват и от две програми, насочени изцяло към български автори, книгоиздатели и книгоразпространители: „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ с предвидени 2 млн. лв. подкрепа за обновяване на библиотечните фондове, както и „Помощ за книгата“, насочена към творчески проекти в областта на книгоиздаването. Общата сума за подкрепа на книгоиздаването през 2020 г. е 2,1 млн. лв.

Въпросите, които останаха без отговор, са още много:

– Кога да очакваме регистъра на независимите творци, липсата на който се оказа препъникамъкът в извънредната ситуация?

– След като правителството отпусна допълнителна сума за култура, можем ли да се надяваме, че това е стъпка към принципно увеличаване на годишния бюджет за сектора?

– Доколко българската култура се възползва от одобрената от Европейския парламент Инвестиционна инициатива срещу COVID-19 и доколко мерките в други държави бяха приложими и в България?

– На фона на масираната протекция за българския туризъм понятието „културен туризъм“ не остана ли на заден план?

– Има ли дейности, които МК забави или спря заради извънредното положение? Има ли паметници на културата в риск, които се нуждаят от спешна помощ?

– Кои ще оцелеят в новата обстановка – по-гъвкавите или по-разсъдливите творци? Повече култура или повече забавления ни очакват в бъдеще?

– Кога културата на България, независимо как се казва нейният министър, ще заеме полагащата ѝ се позиция на обществен фактор, с който всички да се съобразяват?