Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020 / Идеи

Когато чумата раздели света

07.07
2020

Докато наблюдаваме как се множат червените точки върху епидемиологичните карти на света, ние осъзнаваме, че няма място, където бихме могли да избягаме. Знанието за това, че цялото човечество – от Тайланд до Ню Йорк, споделя нашите грижи как и къде да се носи маска, как най-безопасно да обработим хранителните продукти от супермаркета и дали да си останем вкъщи, всичко това непрекъснато ни напомня, че не сме сами. Ражда се съзнание за солидарност. Ние се смиряваме. Става ни по-леко да разбираме другите. [...]

От Орхан Памук 0 коментара Прочети повече...

Злото, силата

02.07
2020

Има три форми на злото: болестта, нещастието и злосторството. Болестта е част от живота. Нещастието е онова, което причинява страдание на съществуването ни, сиреч в живота, който сам себе си смачква – чрез болестта или някаква социална, техническа, политическа или морална агресия. Злосторството, което също така бихме могли да назовем злодеяние, е необуздано извършване на агресия, или пък е онова, което води до разболяване. То иска да накърни човешкото същество или личността, иска да ѝ причини и причинява страдание. [...]

От Жан-Люк Нанси 0 коментара Прочети повече...

В епохата на ко-имунизма

01.07
2020

Във времена на криза трябва да можем да дискутираме и върху алтернативите. Смайващо е управлението със заповеди в целия свят и фантастичната бързина, с която големи и малки нации си позволиха да изпаднат в шок. Оказа се, че държавата е нещо съвсем различно от това, което сме си мислили. За всички ни беше ясно, че не бива да сме като населението на милитаристичните държави от XIX в. Мислехме, че системата се е превърнала в голяма машина за подпомагане... [...]

От Петер Слотердайк 0 коментара Прочети повече...

Пандемията – изпит на съвестта

01.07
2020

Докато всичко е наред на борда, лесно е да си между ръцете на Отца. Затворен между стените на библиотеката си, сред най-близките си същества, аз се чувствам великолепно. Мисля си обаче за един мой бивш студент, който мизерства в малката си мансарда, или за моята кръстница, поверена на социалните грижи: оставят ѝ храна на прага, след което служителката бързо си отива. Сравнена с тяхната, моята изолация е повече от комфортна и нищо не ми пречи да проповядвам за Божията воля. [...]

От Реми Браг 0 коментара Прочети повече...

Около музиката и поезията

28.06
2020

Не патетичен пророк на бъдещето, а меланхоличен остатък от миналото е творецът. (Мисля, че и Ницше пишеше нещо за меланхолията на старите гърци – дори те, най-първите сред първите, са стояли пред кладенеца на миналото, изпълнени с меланхолия.) – Но да спра, преди да съм се изкушил да направя следващата крачка – че бъдещето е само (огледална) проекция на миналото, а творецът – преносител на отражението. Оптимизмът – оптична илюзия на наследниците – е само (нечия) сублимирана тъга. [...]

От Пламен Антов 0 коментара Прочети повече...