Въпросите на сърцето. Разговор с Иван Ланджев

Изкуството не променя маси от хора, но променя отделния човек. А аз се интересувам от него, моята територия е отделният човек. Моята задача не е задачата на социолога, учения, политика, който може да си позволи да гледа големи човешки маси от птичи поглед. Изкуството дава на личността смисъл, свобода, прояснява всичко. Затова тираните се страхуват от него и се опитват да го контролират. Те не искат отделни хора с лица, а тълпа. Искат те да казват на човека защо и как да живее. А изкуството не позволява това. [...]

„Битие и време“ в превода на Цочо Бояджиев

Не само аз съм заявявал, че Мартин Хайдегер е езиково ясен и достъпен на немски в степен, съвършено несравнима с който и да е познат ми превод. Сега мога спокойно да се коригирам и да кажа – има такъв превод, а именно този. По-лесното функционално-грамотно разпознаване на текста е голямо достойнство и заедно с това е велика съблазън. Текстът е много по-нееднозначен, сравнен с досегашните преводи. Той дава отговори, които обаче отварят въпроси, и то много повече, отколкото са били преди получаването на отговора. [...]

За времето и паметта

Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]

Паул Целан

Точната дата на смъртта е неизвестна, както и мястото. На 1 май 1970 г. трупът на Паул Целан e изваден от Сена, на 10 км западно от Париж, а в жилището му на авеню „Емил Зола“ намират вещите му, старателно подредени на масата – ръчен часовник, портфейл, паспорти и отворената биография на Хьолдерлин с едно подчертано изречение от Клеменс Брентано, сякаш вместо обяснение: „Понякога този гений става мрачен и потъва в горчивия кладенец на своето сърце“. [...]

Валери Петров в детския свят

Искам още в самото начало да подчертая, че според мен Валери Петров е измежду единиците, за които са тесни мерките ни, употребявани обичайно спрямо българските писатели. Настоявам, че за него трябва да бъдат изработени други, които го разглеждат и оценяват в световен контекст. Той е колкото български, толкова и световен писател. Благодарен съм на Радой Ралин, че в един отдавнашен разговор ми подсказа тази идея, която се надявам някой ден да бъде развита. [...]

Хенри Бек в България

Неопределена комбинация от роман, сборник с разкази и пътепис. Така определят критиците „Книгата на Бек“ на Джон Ъпдайк – автор, ангажирал голяма част от кариерата си със семейните несполуки в американските предградия от средата на миналия век. Героят му, писателят Бек, е очевидно алтер его на самия автор след пътуване на Ъпдайк като посланик на изкуството в Източния блок през 60-те. По-интересна е именно тази първа част на книгата, в която той описва пътуването си през Русия, Кавказ, Румъния и България. [...]