Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

С Джонатан Гудакър от The Audience, британска агенция за проучване на публиката в културния сектор, разговаря Мария Панайотова

Театрите са в режим lockdown, краят на който е някъде в обозримото бъдеще. Как ще се излезе от него и как публиката ще се върне в залите е уравнение с много неизвестни. Повече от всякога ще е необходимо задълбочено познаване на зрителите. В един такъв контекст всяка допълнителна информация за публиката е от ключово значение за театралната среда. С Джонатан Гудакър разговаряме за зрителите след пандемията и за един много важен проект – ASSET, който ще сегментира театралната публика и ще даде нови посоки на мислене.

ASSET има доста амбициозна цел и резултатите от него ще дадат нов поглед към публиката в пет европейски столици. Разкажете ни за мисията на проекта.

АSSET (Audience Segmentation System in European Theatres) припознава важността и голямото значение на публиката в живота и същността на театъра. Понякога този аспект се омаловажава, но днес звучи особено актуално – случващото се на сцената няма никакъв смисъл, ако не е споделено със зрителите. Факт е, че част от човечеството много рядко посещава театъра. Има обаче и верни почитатели, които редовно са в театралната зала и не могат без театралното изкуство. И тук идва логичният въпрос – знаем ли защо? Защо определена част от хората не се интересува от театър, а друга група го припознава като нещо значимо? Какви са нагласите и мотивите за това различно отношение? Проектът ASSET ще ни помогне да спрем да гадаем и да открием отговорите на тези и още много въпроси.

Проучването се провежда в пет европейски столици – София, Хелзинки, Прага, Виена и Загреб, което ни дава възможност да сравним аудиторията на няколко театрални пазара.

Другият много важен принос на изследването ще е сегментацията на аудиторията и обособяването на групи зрители, които съществуват в нея. Нещо, което доста надхвърля чисто демографската информация и отива далеч по-напред – към нагласите, мотивацията, обратната връзка, какво обичат да гледат зрителите, колко често ходят на театър, какво им харесва и не им харесва.

Проектът е първият по рода си с такъв мащаб. Той има амбицията да направи нов и задълбочен прочит на аудиторията в театрите, както и да даде посока за по-задълбочено разбиране на театралната публика в Европа.

Първият етап приключи. Има ли неочаквани изводи?

В първата фаза (проведена през пролетта на 2019 г.) успяхме да проучим зрителите в 20 театъра в 5-те града, което ни даде силен старт. Събрахме повече от 7500 анкети, тоест уникални респонденти, от които над 1000 бяха от София. Българското проучване се провежда по метода face-to-face и при този директен разговор с хората прави силно впечатление, че те демонстрират огромно желание да споделят впечатленията си, да разкажат за себе си и да помогнат на проекта. Обичайната нагласа на скептиците в такива проекти е, че хората мразят да попълват въпросници, но обикновено не е така. Много често не се търси мнението на театралните зрители и затова, когато получат такава възможност, те с удоволствие предоставят обратна връзка.

За мен лично една от изненадите в проучването е възрастта на посетителите на театрите в София (подобно на Виена и Загреб). Оказа се, че в тези три града аудиторията е много по-млада в сравнение например с Хелзинки и Лондон. Посетителите на театрите в София са основно живеещи в столицата, като само 9 % са от останалата част на България (7 % – от близки населени места), а 3 % идват от друга държава. Като основна причина за посещение 29 % от зрителите в София посочват „интелектуална среща с изкуството“, 15 % използват театъра, за да прекарат време с приятели и семейството, 9 % да се вдъхновяват и 8 % да се забавляват. Интересното е, че в софийските театри публиката е силно повлияна от това кой е режисьорът и авторът, както и какъв е актьорският състав на представлението. Това те смятат за по-важно от мястото на провеждане, жанра и цената на билета.

Като специалист с доста сериозен опит в проучването на много развит културен пазар като английския, как оценявате онова, което показват числата?

Резултатите демонстрират динамичен и здрав театрален сектор с публика, която е доволна от преживяванията си в театъра. Софийските театри показаха голямо въображение и креативност с начина, по който се включиха в последното издание на мащабна европейска театрална инициатива като Нощта на театрите. Те искаха да заинтригуват по-широк кръг от хора. Въпреки това изследванията показват, че театрите разчитат на сравнително малък брой публика, която обаче редовно посещава театралните продукции. Тук голямото предизвикателство е да се привлекат нови зрители и да се ангажират аудитории, които по-малко се интересуват или по-трудно намират актуална информация за театралния живот.

Как ще се променят нагласите на публиката, когато кризата приключи? Маркетолозите твърдят, че потребителското поведение, каквото го познавахме, вече е в миналото. Тепърва ще трябва да опознаваме новите нагласи. Ще бъде ли така и на театралния пазар?

Все още е рано да се каже какъв ще бъде ефектът от COVID-19. Но нещо важно, което кризата показа, е колко много хората ценят изкуствата и културата в живота си. Те не са „допълнителна екстра“, а нещо фундаментално, което определя тяхното благополучие. Международно изследване показва, че дори когато паднат ограниченията, хората ще са доста предпазливи и ще се страхуват да се събират с много хора (в проучването на JL Partner едва 8 % са заявили, че имат желание веднага след отмяната на извънредното положение да посетят културно събитие, а 78 % биха изчакали няколко месеца). Театрите ще бъдат особено засегнати от тази предпазливост, защото това ще затрудни поставянето на мащабни продукции с многобройна публика в зала на закрито. Лондонският театрален продуцент Камерън Макинтош прогнозира, че до 2021 г. няма да има големи театрални продукции. На други места, където имаме партньори, като Копенхаген и Торино, се говори за нова тенденция – спектакли с по един или с малък брой актьори.

Пандемията, на която сме свидетели в момента, дали не създаде един нов жанр – онлайн театър/изкуство? И респективно – един нов тип потребители на култура?

Засега това, което гледаме онлайн, не е много по-различно от продукциите, които гледахме преди CОVID-19. То си е стандартното предаване на живо, излъчвано онлайн, за да могат хората да гледат, сякаш са в залата (формат, познат от NT Live). Културните организации успяха да реагират бързо и гъвкаво на ситуацията, но може да се направи и много повече, което да е нещо уникално за онлайн сферата, да се „заиграе“ с представата за време и пространство, с интерактивни елементи и навременна обратна връзка в социалните мрежи. Видяхме, че обществото много бързо измисли решение как да съществува и разпространява онлайн продукция. Всеки ден сме свидетели на редица вдъхновяващи инициативи на културни институции, музиканти, танцьори, актьори или най-обикновени хора, които показват живота си онлайн. В една нова дигитална реалност, която се развива с бързи темпове и се радва на многобройна „публика“.

Какви са вашите прогнози за света на изкуството след COVID-19? Какво ще се промени?

Едно от хубавите неща, които кризата ще предизвика, е нов фокус върху публиката. Може би не сме го осъзнавали, но вече сме абсолютно убедени, че публиката е от съществено значение за театъра. Зрителите не са просто поредната порция продадени билети, които носят приходи за театралната институция. Те вдъхват живот на театъра, помагат му да съществува, да бъде – както на сцената, така и в сърцето на всеки един зрител.

Джонатан Гудакър e старши консултант в The Audience, отговаря за международните проучвания, с над 20-годишен опит в културния сектор. Работи по проекти за оценяване и развитие на аудиторията във Великобритания, със специален фокус върху фестивалите на открито, културния туризъм и включването на общността. Той е част от педагогическия екип на European Diploma of Cultural Project Management (Association Marcel Hicter, Brussels) и от Encatc International Working Group on Evaluation. Председател е на Театралната компания Hoipolloi.