Култура / Брой 7 (2970), Септември 2020

Питър Померанцев е написал чудесна книга за дезинформацията и фалшивите новини в социалните медии, отбелязва германският седмичник Zeit. И задава въпроси на британския експерт относно информационната среда в пандемията.

Какво показва вашият опит – претоварена ли е Британската здравна служба? Или сме изправени пред големия проблем с обективното отношение към реалността във време на пандемия?

Може да се каже нещо, донякъде обективно, за способността на различните здравни системи да реагират на пандемията. Но оттук започва политизирането на пандемията, защото всеки я разглежда през различни противоречия и отдавна съществуващи разкази. В САЩ поляризацията на обществото и политическото разделение на републиканци и демократи могат да бъдат измерени и в социологическите анкети за пандемията, както и в това колко сериозно хората се отнасят към вируса. А във Великобритания се видя, че нагласата към Брекзит има връзка с това какъв политически подход към COVID-19 желаят хората. И при коронавируса се оказа илюзорна идеята, че съществува реалност, която се поддава на обективно описание. Разглеждането на вируса се разпадна на милиони истории и предразсъдъци.

В книгата си „Това не е пропаганда“ давате пример с руските дезинформационни кампании в социалните медии, описвате как се унищожава идеята, че съществува една реалност за всички. Тактиката е семпла: Фейсбук и Туитър се наводняват със съдържания, които изкривяват действителността, докато обективно доказаните събития не се окажат само една версия сред многото откровено фалшиви. Наричате го „цензура чрез създаване на шум“. Има ли я и при пандемията?

Тук са всички аспекти, описани в моята книга. Истински ураган от кампании за влияние. Най-очевидната битка за общественото мнение водят Китай и САЩ за това кой е отговорен за пандемията. От една страна, това е част от съвсем нормалната борба за надмощие между две велики сили. От друга, Китай за пръв път масово прилага методи, които досега познавахме по-скоро от руските кампании за влияние: тролове, ботове, целия арсенал на съвременната информационна война… Обичайните теории на конспирацията се пускат целенасочено в обращение. Десните екстремисти например използват вируса, за да заклеймят миграцията. През мрежата се пласира огромно количество фалшиви стоки – фалшиви маски, медикаменти и пр. Освен това съществуват неизброими слухове, някои от тях може би не са родени от зли намерения, от „Чух, че алкохолът помага“ до „Брат ми работи в болница и каза…“.

Какви са основните медийни пътища за разпространение на тези слухове?

Вместо обичайните Фейсбук и Туитър този път са групите в УотсАп. Почти не е възможно да се анализират произходът и разпространението на слуховете – те циркулират в затворени чатове. Но предлагането, както и търсенето на фалшива информация, експлодира в хода на пандемията.

Има ли нещо качествено ново?

Ролята на целенасочената пропаганда отгоре намалява, а на пропагандата отдолу по-скоро расте. Моделът на държавната пропаганда през XX в. все още действаше според уравнението две плюс две е равно на пет. Хората трябваше да вярват против разума си в очевидни неистини. Днес социалните медии не само правят фалшивите новини изключително достъпни и лесни за разпространение, но по-важното е, че от тази фалшива информация могат да се конструират завършени възгледи, около които се групират политически, обществени и културни идентичности. Пропагандата на новото време вече не се опитва да втълпява глупости в главите на хората, а да се промъкне в тях. Това е класически маркетингов подход.

Най-известната досега кампания по дезинформация в социалните мрежи, опитът на руските тайни служби да окажат влияние по време на президентските избори в САЩ през 2016 г., изглежда твърде обозрима в сравнение с глобалната комуникационна катастрофа с коронавируса.

Изненадват структурните прилики между двете събития. През 2016 г. всъщност ставаше дума за това какво е мнението за Доналд Тръмп. Няма фактологична основа, върху която обществеността да се обедини, всичко се превръща във въпрос на мнение. Същото се отнася в световен мащаб и за COVID-19: Какво мислиш за него?

Въпросът звучи абсурдно. Защо трябва да имаш мнение за един вирус?

Нещо се промени из основи. Преди имаше формули и метафори какво е демократично информационно пространство. То беше описвано чрез идеи като свобода на изразяването, плурализъм и представа за свободния индивид, който се изразява. На другия полюс бяха недемократичните дискурсивни пространства, в които всичко това не беше дадено. Основополагащата хипотеза беше метафората за пазара на идеи. Колкото повече информация и идеи циркулират свободно, толкова по-добре е това за демокрацията. Всички тези формули, аксиоми и метафори вече са обърнати с главата надолу.

В какъв смисъл?

Свободата на изразяване днес се използва, за да се накарат хората да млъкнат, шумът да заглуши тяхното говорене. А плурализмът на мненията и позициите се превърна – особено в САЩ – в толкова крайна политическа поляризация, че вече не могат да се водят резултатни дебати. Метафората за пазара на идеи вече не е приложима, понеже не е ясно дали увеличаването на информацията действително води до повече демокрация. Защото по-голямото количество информация може да съдържа и голямо количество фалшиви новини. Намираме се в системна криза на това, което някога оптимистично беше наречено информационна ера.

Дезинформацията се разпространява основно в социалните медии. Всички досегашни опити да се регулират тези платформи не предотвратиха описания от вас феномен. Може би не е възможно да се регулират?

Напротив, има възможности. Непродуктивна е все така логиката, с която някога се регулираха радиото и телевизията. Обемът на информацията, която се трупа в мрежата, е неуправляем. В много от случаите говорим за съвсем нормални хора, които споделят нещо във Фейсбук.

Щом не е възможно да се регулират неинформираността, глупостта и лошите намерения, защото са твърде много в света и повечето от тях са абсолютно легални, какво тогава може да се регулира?

Свойствата на мрежата. Проблемът не е отделната лъжа, която хората постват, а извънредно голямото количество лъжи. Най-вече съзнателно измислени. Това започва с липсата на контрол върху фермите на тролове, чиито послания се усилват в социалните медии. Доставчиците могат да наложат забрана или най-малкото предупреждение за такива постове: „Тази информация, чиято истинност доставчикът не може или не иска да провери, се разпространява от тази и тази личност или група“.

Какво да кажем за алгоритмите, които насърчават някои съдържания, а други не?

Нужен е публичен надзор върху алгоритмите. Възможно е да има прозрачност и по въпроса защо определена информация е предпочитана от алгоритмите. Това засяга освен фалшивата информация и разпространението на крайни или екстремистки възгледи. Ясно е, че алгоритмите на Ютюб поощряват яркото съдържание – при проектирането им е заложено да насочват потребителите най-вече към конспиративни съдържания, защото те получават ужасно много лайкове. Ютюб или неговият концерн майка Гугъл биха могли да използват алгоритъм като на Би Би Си, който разиграва балансиран микс от съдържания, когато напишем думи като COVID-19 или „война в Сирия“.

Трябва ли всички ние да знаем повече за алгоритмите?

Всички ние не сме в състояние да проследим как се формира информационната среда, от която се ползваме. Самото това състояние е форма на невидима цензура. За да сме критични към това, което виждаме и четем, трябва да разберем защо то влиза в нашите фийдове. Освен от знание за разпространението на информацията, се нуждаем най-вече от радикално по-прозрачна мрежа. Нужна е политическа воля, за да се премахне това, което Фейсбук и Гугъл разглеждат като своя служебна тайна, дизайна на алгоритмите.

Превод от немски Людмила Димова