Гински записки

Хващам синджира на юлара, а той кляка в ливадата и набива в земята железния клин, прихващащ другия синджир, с който е вързан единият крак на коня. Изправя се, сваля му юлара, като рязко грабва от мен синджира. Хвърля ги на воля и любовно гледа кончето, как подрънкващо тъпче и пърхащо гризе трева. Сядаме върху къртичините бабуни на ливадата. Той издърпва двете бучнати над ушите цигари и ми подава едната. Щрака запалка. И се взираме напред с окадени лица. [...]

Доживотен спътник

Какво би станало, ако дяволът се разходи по улиците на модерен град, за да добие представа от мислите и нравите на съвременния човек, който нито в Бог е избрал да вярва, нито в Лукавия? Отговор на този въпрос и много други Михаил Булгаков разгръща в монолитния си роман „Майстора и Маргарита“, съхранен благодарение на усърдието и добрината на мнозина през годините на изпитания. Ръкописът оцелява (буквално) от огъня в сталинистка Русия и възкръсва, за да полети като живо свидетелство за идните поколения. [...]

Ане Франк: повече от дневник

През февруари светът почете 75-годишнината от смъртта на Ане Франк, легендарното еврейско момиче, укривало се със семейството си близо 2 години в Амстердам и в самия край на войната (след предателство от страна на близък на баща ѝ) арестувано и починало от тиф в концентрационния лагер „Берген-Белзен“. Тази годишнина бегло беше отбелязана и в България, където, за щастие, от 2018 г. имаме публикуван пълния вариант на дневника на Ане Франк (прев. Мария Енчева, издателство „Сиела“). [...]

Демокритизми и епикуризми

Навремето, когато учех философия, за разликата между атомизма на Демокрит и атомизма на Епикур в дебелите книжки бе подчертавано: ако материалистът от Абдера настоява, че атомът, веднъж тръгнал из празното пространство, не променя посоката на своето движение, макар и да променя скоростта – тази негова посока е необходимост; то материалистът от Гаргет – без да отхвърля атома и пустотата, в която атомът се движи, смята, че той може по своя воля да променя не само скоростта, но и посоката, както и накъдето си поиска. [...]

Усещане за непринадлежност

След „Бягството на заека“ през 1996 г. и „Граници на забавяне“ през 2013 г. „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ е третият сборник с разкази на Пламен Антов, познат преди всичко като поет и литературен историк. Една книга, която следва посоката, начертана още с първите разкази преди повече от двайсет години. Сигурно това не е случайно, защото Пламен Антов отбелязва, че историите в сборника са писани успоредно с другите му книги с разкази. [...]

Душата на Брюге

Прозата на Роденбах се отличава с неповторима съгласуваност между думите, символите и мислите. Което е особено доловимо в сборника с разкази „Музей на бегинки“ (1894 г.), излязъл наскоро и на български в превод отново на Красимир Кавалджиев. Книгата съдържа девет истории, пресъздаващи живота в прочутия Брюжки бегинаж. Появили се в края на XII в., когато е основана първата община за вдовици и самотни жени, избрали да посветят живота си на Бог, фламандските бегинажи изживяват по времето на Роденбах своя скръбен залез. [...]