Култура / Брой 7 (2970), Септември 2020 / Кино

Многото животи на Вацлав Мархоул

24.09
2020

„Боядисаната птица“ е забележителна екранизация на едноименния роман на Иржи Козински. Заснемането на филма е отнело единайсет години. Действието се развива в Европа в края на Втората световна война и следва бруталното битие на едно момче, загубило семейството си, но историята е универсална. Филмът задава множество въпроси, някои от които направо непоносими, но е абсолютно невъзможно да бъдат избегнати. Разговорът ми с Вацлав Мархоул се състоя по време на онлайн фестивала goEast във Висбаден. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Парчета от лента. Разговор с Малина Петрова

23.09
2020

На 7 юни 1990 г. бях на митинга като част от предизборното студио на СДС. Докато операторите снимаха, аз се разходих почти до хотел „Плиска“ и това беше незабравимо преживяване – непознати хора се поздравяваха, прегръщаха се спонтанно, толкова много щастливи и светнали лица, събрани на едно място, никога не бях виждала. Беше вдъхновяващо. Тези картини и досега ме изпълват, но не с радост, а с гняв към онези, които мислеха повече за личния си интерес и заради които народната енергия изтече в канализацията. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Зрънце истина и много въображение

23.09
2020

Филмът „Бащата“ получи Голямата награда Кристален глобус на Международния филмов фестивал в Карлови Вари 2019. Той беше отличен на фестивала на българското игрално кино във Варна със Златна роза за най-добър филм, с наградите за сценарий и за мъжка роля, присъдена на Иван Бърнев и Иван Славов. „Бащата“ спечели Голямата награда на фестивала в Тирана, наградата за режисура и наградата на публиката в Сахалин, Русия, както и три отличия на филмовия фестивал в Арас, Франция. [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...

Талант и смисъл. Разговор с Павел Веснаков

22.09
2020

Най-много ме е страх, че общуването между хората е загубило изцяло своята сакралност. Днес ние говорим прекалено лесно за всичко, но често не казваме нищо съществено. Задоволяваме се с дребното и бързо достъпното, без да се стремим да навлезем в дълбочина. Движим се само по повърхността, защото все повече се страхуваме от дълбокото. С навлизането на социалните мрежи и превземането на интернет от човечеството ми се струва, че ние, хората, напълно забравихме какво означават понятия като авторитет или смирение. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...