Култура / Брой 7 (2970), Септември 2020 / Идеи

В страната на карантината

24.09
2020

Има два вида кошмари. Единият се сънува твърде често. Внезапно се озоваваш на познато, но потискащо място – страховито мазе, хотел, в който дебне смъртта, мрачна гора. Нали не е първият ти такъв сън, знаеш точно какво да сториш: подострената пръчка веднъж вече ти е помагала срещу чудовището, значи ще опиташ отново. При втория вид кошмари всичко, което ти е близко, изведнъж става непознато. Не знаеш накъде да вървиш, няма указателни табели, представа нямаш какво да правиш. [...]

От Маргарет Атууд 0 коментара Прочети повече...

Войната със статуите

23.09
2020

Ето че кинематографичният призрак на Джон Уейн бе принуден да коленичи пред, уви, бездиханното тяло на Джордж Флойд. Филмираният образ на едно убийство отприщи легитимни искания за справедливост. Ала последва разрушителна треска срещу национални монументи в Съединените щати и други западни страни, повечето англосаксонски. И само един по-дългосрочен исторически отрязък ще покаже какво наистина се случва пред очите ни. [...]

От Жан-Франсоа Колосимо 0 коментара Прочети повече...

Пандемия от лъжи

22.09
2020

Ролята на целенасочената пропаганда отгоре намалява, а на пропагандата отдолу расте. Моделът на държавната пропаганда през XX в. все още действаше според уравнението две плюс две е равно на пет. Хората трябваше да вярват против разума си в очевидни неистини. Днес социалните медии не само правят фалшивите новини изключително достъпни, но по-важното е, че от тази фалшива информация могат да се конструират завършени възгледи, около които се групират политически, обществени и културни идентичности. [...]

От Питър Померанцев 0 коментара Прочети повече...

Голямата изолация

22.09
2020

Ще дойде време, когато за преживяното от нас ще се намерят думи. Когато погледнем на себе си отвън, тогава и самото време ще получи наименованието си като отминала епоха. Ала не съм прав да говоря така. „Времето си отива, времето си отива, госпожо. / Уви, не времето, а ние самите“ (Пиер дьо Ронсар, „Изпращам ви букет“, 1555 г.). Защото времето, само по себе си, няма нищо общо с това, че някой или нещо ще го обозначи с име, което по коварен или бляскав начин в крайна сметка ще се наложи. [...]

От Патрик Бушрон 0 коментара Прочети повече...