Култура / Брой 7 (2970), Септември 2020 / Интервю

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев
25.09
2020

Всяка човешка дейност е обусловена от някакви условия, безусловно е единствено Божието creatio ex nihilo. Следователно и преводът има предел, езиков, но и смислов. Различни са целите на автора, контекстът на написаното, социалният статус на слушателя, неговата образованост, нравственият му строй и т.н. Не бива да окръжаваме тази човешка дейност с ореола на едно особено мъченичество, да героизираме преодоляването на трудностите при превода. Преводачът не бива да занимава читателя с проблемите си. Като дискретен слуга той трябва да поднесе приготвеното духовно ястие и да се оттегли. [...]

От Тони Николов 0 коментара Прочети повече...

Многото животи на Вацлав Мархоул

24.09
2020

„Боядисаната птица“ е забележителна екранизация на едноименния роман на Иржи Козински. Заснемането на филма е отнело единайсет години. Действието се развива в Европа в края на Втората световна война и следва бруталното битие на едно момче, загубило семейството си, но историята е универсална. Филмът задава множество въпроси, някои от които направо непоносими, но е абсолютно невъзможно да бъдат избегнати. Разговорът ми с Вацлав Мархоул се състоя по време на онлайн фестивала goEast във Висбаден. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Въображението на преводача. Разговор с Иглика Василева

24.09
2020

Колкото и да е трудно да разбереш текста, три пъти по-трудно е да го пресъздадеш на български с всичките му теснини, завоалиран смисъл и преднамерени неясноти. Трудността идва от това, че ти знаеш точното тълкуване и много ти се ще да пуснеш един жокер на читателя, но тогава ще изневериш на автора, а изневярата е грях, преводаческата още по-голям, затова се налага и ти да превеждаш по джойсовски, тоест да завоалираш и замъгляваш. Това, от което най-много се притеснявах, беше дали българският език ще ми стигне. [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Да служиш на Словото. Георги Борисов на 70

24.09
2020

Нека уточня: далеч не всичко писано се сбъдва. Дори от философи и поети, както се провиква Гео Милев. Сбъдва се за такива като него – готови да си платят първо с окото, а после и с главата заради това, че е луда. Да изригнат самоубийствено, но да изрекат онова, което мислят и могат да изрекат. Твърде много съм се плашел и криел от какво ли не в живота си, вече нямам сили за това, остана ми само тоя величествен трепет пред словото и отвращението към ония, които го тъпчат като стадо. [...]

От Екип на „Култура“ 0 коментара Прочети повече...

Рисунки в изолация. Разговор със Станислав Памукчиев

24.09
2020

В състояние на изолация, на духовни и емоционални напрежения човек е по-раним, емоционално по-ускорен. По никое време изплуват предчувствия, спомени, избиват съдържания, които в нормалното всекидневие потискаш, мачкаш, скриваш. Благодат за творчески нагласения човек, защото му разкрива битието в неговата безкомпромисност. Ако му се отдадеш, можеш да стигнеш до крайни състояния в осъзнаването на екзистенциалната драма. Тези рисунки са насочени към мен, аз разговарям през тях със себе си. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Парчета от лента. Разговор с Малина Петрова

23.09
2020

На 7 юни 1990 г. бях на митинга като част от предизборното студио на СДС. Докато операторите снимаха, аз се разходих почти до хотел „Плиска“ и това беше незабравимо преживяване – непознати хора се поздравяваха, прегръщаха се спонтанно, толкова много щастливи и светнали лица, събрани на едно място, никога не бях виждала. Беше вдъхновяващо. Тези картини и досега ме изпълват, но не с радост, а с гняв към онези, които мислеха повече за личния си интерес и заради които народната енергия изтече в канализацията. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...