„Самотникът скитник“

Възхваляван, щедро откупуван, нашумял „царедворец“ и подценяван, пренебрегван и дори отхвърлян, Константин Щъркелов се „радва“ на сложна и противоречива съдба и приживе, пък и до ден днешен. Немалко „ценители“ са го намирали за „отживял“, за едностранчив и за еднопланов акварелист, сътворил единствено поредица еднообразни красиви природни гледки. Други не са преставали да се възхищават от лекотата и от импровизационната виртуозност на деликатно положените петна и форми, често без доработка или поправки. [...]

Над Арката

Не мога да си представя, че заставам пред паметна плоча, на която е изписано името Кристо, а под него – две дати, разделени с тире. Той вярваше, че светът и животът са нещо голямо, цяло и великолепно. Учеше ни, че всяко мигновение е неповторимо. Не знам вярваше ли в Твореца, но зная, че говореше и живееше като истински творец, изпратен на земята, за да я прави едно по-вълнуващо и красиво място. „Цял живот съм се стремял да бъда артист“ – казваше Кристо. Правеше го с любов, увереност и размах. [...]

Какво ПРЕДстои?

Кой как преживяваше двата месеца на изолация, бе видно в социалните мрежи. Разбираемо е, че хората на изкуството реагираха с изкуство и с мислите за неговото бъдеще, а и за себе си в него съответно. После, с отпадането на мерките по изолацията и предпазливото „рестартиране“ на живота, част от затворените в галериите изложби бяха отворени и продължени. А след това, разбираемо, се появиха и проектите, които представят и осмислят това, което ни се е случило поради пандемията. [...]

Рационално за болестта. Разговор със Станислав Беловски

Повечето хора, като чуят за „медицинско изкуство“, си представят страшни гледки, кръв, бинтове. Като чуят, че темата е някакво заболяване, се чувстват длъжни да засвидетелстват съчувствие и да чукат на дърво да не ги стигне. А моята идея е да обърна представите за болестта и здравето, да ги изчистя от емоциите и затова рационалността на броенето и пресмятането стават фокус на работите ми. За мен беше важно работите да са естетически привлекателни дори защото красивото се свързва някак естествено с рационалното, равновесното… [...]

Стефка Борисова: Фотографията е общуване

Фотографията е и общуване. Не мога да снимам, без да имам някаква връзка с обекта. Давам си сметка, че толкова много ценя фотографията, че не мога така евтино да боравя с нея. За мен фотографията наистина е много важна, помага да оценя неща, които съм пропуснала. Не само като свидетел на нещо, което се е случило като исторически момент, а и на нещо, което ти е убягнало като отношение. Фотографията е начин да балансирам с нещата, които се случват с мен. И по този начин се раждат снимките. [...]

Талант и смисъл. Разговор с Павел Веснаков

Най-много ме е страх, че общуването между хората е загубило изцяло своята сакралност. Днес ние говорим прекалено лесно за всичко, но често не казваме нищо съществено. Задоволяваме се с дребното и бързо достъпното, без да се стремим да навлезем в дълбочина. Движим се само по повърхността, защото все повече се страхуваме от дълбокото. С навлизането на социалните мрежи и превземането на интернет от човечеството ми се струва, че ние, хората, напълно забравихме какво означават понятия като авторитет или смирение. [...]