Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020

„Как да живеем. Животът на Монтен в един въпрос и двайсет опита за отговор“, Сара Бейкуел, превод от английски Светлозара Лесева, изд. „Изток-Запад“, 2020 г.

„ХХI в. е епоха на самонадеяни, погълнати от себе си хора. Дори половинчасовото ровене из виртуалния океан от блогове, туитове, всевъзможни пространства, страници и подкастове ни среща с хиляди обсебени от собствената си особа, крещящи за внимание хора. Тази особена порода люде неуморно занимават света със себе си: водят видео дневници, чатят и публикуват снимки на всичко, което вършат. При цялата си неудържима екстровертност те са взрени във вътрешния си свят така, както никой друг досега. И въпреки че нищят личните си преживявания без почивка, тези блогъри и всевъзможни други обитатели на социалните мрежи не спират да общуват активно помежду си и с останалия свят, увлечени във всеобщ карнавал на егото“, пише английската писателка Сара Бейкуел в най-новата биография на Монтен, наречена „Как да живеем. Животът на Монтен в един въпрос и двайсет опита за отговор“.

Всеобщ карнавал на егото? Особена порода люде, които неуморно занимават света със себе си? Какво общо имат тези характеристики на съвременниците ни с автора на „Опити“ Мишел дьо Монтен? И защо според Сара Бейкуел тези герои на XXI в. са изключително свързани с френския философ, който се научава да понася обществените катастрофи на своето време, като все повече се вглежда във вътрешния си свят? И дали можем да определим Монтен – благородник, държавен служител и винар, живял в югозападната френска провинция Перигор между 1533 и 1592 г., като родоначалник не просто на идеята да пишеш за себе си, но и като вдъхновител на целия този съвременен карнавал на егото, на който сме свидетели?

Това са въпросите, които поставя Сара Бейкуел още в началото на внушителната биография. Както е видно от заглавието, въпросите тук са водещи. А най-важният от тях е: Как да живеем? И Монтен също си го е задавал многократно.

Бейкуел разчита не само на конкретните факти от живота на Монтен: първо се е научил да говори на латински, а след това на френски; бил на косъм от смъртта и това преживяване отключва желанието му да пише и познава по-добре себе си; имал солидна обществена кариера, от която се отказва в името на това да бъде по-малко зависим и да разполага с повече свобода за себе си. Тези факти са важни, но до тях може лесно да се стигне. Сара Бейкуел обаче разчита и на по-доброто познаване на времето, в което живее Монтен, като ключ към по-доброто му разбиране. Разчита и на есетата му, посветени на всички важни теми, които са минали през ума на писателя – от това как нашият дух пречи на себе си, през идеята за канибалите, приятелството, жестокостта и смъртта. Сара Бейкуел е позната с този подход при работата си – извличането на информация не само от документалния материал, но и позоваването на критическия прочит на художествени произведения. Използва го и при написването на следващата си книга – „В кафенето на екзистенциалистите“, която „Ню Йорк Таймс“ нарежда сред 10-те най-добри книги за 2016 г., а „Гардиън“ определя като книга на годината. Тя излезе в издателство „Изток-Запад“ през 2017 г.

Сара Бейкуел проследява въпросите, които Монтен сам си е задавал. Пише не само за колебанията, през които преминава философът през своя живот, не само дава исторически контекст, но и не спира да ни демонстрира колко актуални са възгледите му днес. „Не берете грижа“ – това бил най-ефикасният му антидот срещу страха от смъртта. Природата има свой собствен ритъм – осланяйте се на него, казвал той. И подобно на древните мислители, „учел хората как да се изразяват добре, да живеят пълноценно и да умрат достойно“. Което обяснява защо всяко следващо поколение гледало на Монтен с различни очи – и защо той щял да претърпи многобройни превъплъщения в съзнанието на читателите от идните векове.