Загрижен за свободата
За да бъде светът смислен, той трябва да е случаен и да има началото си в нищото. Това твърдение на видния православен богослов о. Георги Флоровски, основаващо се на библейския разказ за Сътворението, можем да срещнем в не едно от неговите писания. Откриваме го и в някои текстове, публикувани в най-новия (осми) том от събраните му съчинения на български език.[1] Изречено с грижа за свободата на човека и следователно за неговата отговорност, то изхожда от предпоставката, че случайността на света, доколкото случайното е онова, което допуска алтернатива и следователно би могло да бъде и по друг начин, се явява гарант и за неговата свобода. Поради това според Флоровски категориите на гръцката философия са непригодни за описанието на християнската вяра. Той се вълнува от същностното напрежение между двете позиции – елинската и християнската, от принципното противоречие, което наблюдаваме при срещата на библейското откровение с античната гръцка мъдрост. За елините, които се намират изцяло във властта на представата за вечния космос, е било много трудно да приемат християнската вест за началото на света и неговата окрайностеност. Трудно се оказва това обаче не само за тях, но и за по-сетнешните философи. И тук стрелите на Флоровски са насочени най-вече към представителите на руския религиозен ренесанс, следващи пътя на немските идеалисти. Възловата им грешка според него е в изначалното убеждение, че отношението между Бога и космоса, между Бога и човека може да бъде схванато в онтологични термини, сиреч в термините на неделимото единство.
Изживял на млади години лутането между Университета и Академията, между философското разбиране на религията, възприето от Вл. Соловьов, и конфесионалната традиция на Православната църква, Флоровски отдавна е направил своя избор. Впрочем още в юношеска възраст той пише в писмо до Флоренски следното: „Основното нещастие на нашите светски богослови – на дълбоко уважавания от мен Владимир Сергеевич Соловьов, на „веховците“ и др. – е тяхната откъснатост от църковното съзнание, което ги лишава от твърди начала и ги заставя да се мятат в различни посоки“. Избрал пътя на свещенството (1932 г.), изучавал години наред творенията на отците и богословското наследство на Византия, добил известност като създател на концепцията за неопартистичния синтез, Флоровски се връща и в по-зрелите си творения към пътищата на руската мисъл, осъждайки съблазънта на религиозния романтизъм и на естетическата религия. Той атакува схващането на някои мислители, че човекът (както и космосът) е онтологично вкоренен в Бога. Стрелите му са насочени най-вече към Бердяев, който по думите му отива най-далеч в това отношение, но също към представителите на руската софиология, които, създавайки някои онтологични връзки, изпадат в истинска и изкушаваща съблазън. Само че образът Божи, по който е създаден човекът, възразява о. Георги, не означава, че Бог просто е отразен в човека. Тук има изострена дуалност – човекът се конфронтира с Бога, на него му е дадена свободата да става, но той е незавършено същество. В противен случай, ако бе извечно предопределен – като предсъществуващ – да извърви пътя, докато стигне накрая до началото, той не би могъл да избегне този кръг и би бил не повече от сянка.
Без да отрича ума или таланта на тези мислители, Флоровски прилага към тях приетата от него светоотеческа и византийска нормативност, която по думите му е единствено православна. Той критикува техните философски построения, недооценявайки значението на руската религиозна мисъл. Впрочем светоотеческата нормативност той прилага към всичко, до което се докосва мисълта му, което не компрометира дълбочината на неговите анализи, нито тяхната оригиналност. В този том (последният засега, съставен отново от Павел Павлов) от събраните съчинения на видния богослов, озаглавен Богословие и свещенство, са поместени текстове, писани след 30-те години на ХХ век и посветени както на изцяло богословски и църковни теми (патристичния век и есхатологията, икуменизма и единството на Църквата, Евхаристията...), така и на творчеството на някои големи руски писатели и мислители – Гогол, Достоевски, Толстой, Н. Фьодоров, Вл. Соловьов, С. Булгаков, П. Флоренски...
[1] До този момент са издадени: Библия, Църква, Предание. Православно гледище (2003), Християнство и култура (2006), Творение и изкупление (2008), Мъдрост и премъдрост (2009), Църквата: предание и утопия (2011), Философия и богословие (2012), Богословие и словесност (2015).
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук