Култура / Брой 5 (2978), Май 2021

Aн Лaĸaтoн и Жaн-Филип Bacaл oт фpeнcĸoтo cтyдиo Lасаtоn & Vаѕѕаl получават престижната архитектурна награда за 2021 г. Журито на отличието, присъждано от фондация Hyatt, отбелязва екологичния ангажимент на двамата и тяхната чувствителност към потребностите на гражданите и обществото.

Ан Лакатон (род. 1955) и Жан-Филип Васал (род. 1954) стават известни с преоткриването на качествата на следвоенното серийно жилищно строителство. Тяхната дейност показва, че социалните жилища се нуждаят от същото внимание, каквото получава и луксозното строителство. Сред проектите на френското студио са 14 социални жилища в бивш работнически квартал в Мюлуз (2005), 53 жилища в Сен Назер (2011), разширяването на Пале дьо Токио в Париж (2012), студентски и социални жилища Урк-Жорес, Париж (2013), 59 социални жилища в Мюлуз (2014–2015). Имат над 30 проекта в цяла Европа и Западна Африка, както и други сгради с културно и образователно предназначение като Центъра за съвременно изкуство „Нор – Па дьо Кале“ в Дюнкерк – преобразен бивш хангар, сградата на Националното висше училище по архитектура в Нант, многофункционална театрална сграда в Лил. Те винаги започват с внимателно изследване и оценка на вече съществуващото строителство в опит за съхранението и реконструкцията му. Ан Лакатон и Жан-Филип Васал са представители на архитектите, които създават жизнени пространства според човешките потребности, с екологични технологии и малък бюджет. Техните сгради изглеждат учудващо семпли, дори груби, но в действителност са сложни и многофункционални. Ан Лакатон е първата жена архитект от Франция, която печели престижното отличие. Интервюто ѝ за „Цайт“ е дадено в края на миналата година.

Архитектите предпочитат да създават нови сгради, колкото по-големи, толкова по-добре. Вие и партньорът ви сте известни с това, че трансформирате стари сгради. Защо предпочитате рециклирането?

За нас няма разлика между ново строителство и повторно използване. Ако има проблем с една сграда, ако нещо не работи добре, ако има нужда от ново или по-добро пространство, то ние като архитекти никога не започваме от нулата. Когато започваме един проект, първо правим проучване на място за възможностите. Понякога взимаме решение да строим наново, друг път – за повторно използване, понякога смесваме двата подхода.

Вашият девиз е: „Никога не разрушавайте, никога не премахвайте и не подменяйте, винаги добавяйте, трансформирайте и използвайте повторно!“.

Написахме го преди двайсет години като резултат от един наш изследователски проект. Тогава френската държава настояваше за реновиране на жилищни блокове, което се сведе в голямата си част до събаряне. Според нас в 99 % от случаите не е необходимо събаряне.

В нашия проект „Гран Парк“ в Бордо ставаше дума за трансформация на 530 жилища в три многоетажни жилищни блока. Първоначално те трябваше да бъдат съборени. Кой обаче бе взел решението за това? Администратори, които не живеят в тези блокове и от разстояние квалифицират сградите като грозни, а обитателите им като проблемни. Никой не беше питал живеещите там. Затова ние проучихме какво мислят за своите блокове самите наематели. Наистина много неща липсваха, например асансьори, ала през годините наемателите с труд и творчески усет бяха постигнали ново качество на живот.

Обитателите не намираха своите жилища за грозни?

Не, те страдаха от липсата на добро отопление, на асансьори, но не искаха да се местят. Имаха фантастична гледка от тези 15-етажни блокове в центъра на относително равнинния град Бордо. В жилищата можеше да се открие невероятно богатство от стилове на обзавеждане. Нашата цел беше да унищожим колкото се може по-малко от него, само да подновим електрическата мрежа, отоплението и да пристроим.

Както и при предишни ваши преустройства на жилищни блокове всяко жилище получава балкон и голяма зимна градина.

И благодарение на това ново пространство в повечето случаи жилищната площ се удвои! Накрая нашето много луксозно саниране и разширяване струваше само една трета от средствата за събаряне и ново строителство. Освен това по време на строителните работи хората можеха да си останат в домовете. Те се гордеят, че жилищата в техните блокове са много търсени.

Всеки човек ли има право на зимна градина?

Определено, да! Ние всички се нуждаем от широки пространства. Жителите на Бордо бързо усвоиха това пространство за съвсем различни цели. Някои го използваха като място за колекциите си, други като зимни градини за своите редки растения. Някои семейства направиха там малки басейни за децата си. Никога не бихме могли да си представим тези съвършено различни начини на употреба. Никога не бихме могли да ги проектираме! Много е важно като архитекти и дизайнери да разберем кога и къде да спрем с проектирането.

Зимните градини трябва да служат и за естествена климатизация.

Да, през зимата те създават буфери пред студения въздух навън, така се спестяват средства за отопление. А през лятото, когато слънцето е високо, зимните градини се отварят и служат като тераси, които хвърлят сянка, въздухът циркулира. За разлика от обичайните днешни методи ние не се опитваме да уплътняваме сградите с дебела изолация и малки затворени прозорци. Моят партньор Жан-Филип Васал казва, че днешните строителни разпоредби могат да се сравнят с това да накараш човек цяла година да носи зимно палто.

Обръщат се към вас, когато става дума за изгодно строителство. Работите ли с особено евтини материали?

Ние избираме материалите не според цената им, а заради специфичните им качества. Използваме плъзгащи се врати от стъкло с такава големина, каквато не се използва в жилищното строителство. Използваме прозрачен рециклиран поликарбонат за външните стени на зимните градини. Цената на една сграда не зависи само от материалите, а и от простотата на конструкцията, от строителството със серийни части. Така за същите пари можем да създадем повече пространство.

Променя ли пандемията проектирането на сгради и градското планиране?

Досега се твърдеше, че животът все повече ще се измества в публичните пространства. Ала локдаунът показа, че публичното пространство не може да замести качествата на доброто жилище. Изведнъж домът се превърна в основно място и за работа, училище, почивка. Нашата философия на проектиране винаги е била да осигурим максимална свобода в дома.

Пандемията затруднява икономиката, общини и държави отчитат намалени приходи от данъци. Същевременно в много европейски големи градове расте нуждата от удобни жилища. Какъв е вашият отговор?

Институциите и политиците трябва да създадат критерии за добро жилищно строителство. За всички трябва да има обширни, свободни за използване пространства и при това на достъпни цени. За нас, архитектите, е трудно да защитим този стремеж към качество на живота, когато работим за частни инвеститори.

Наистина ли няма ужасни сгради, които предпочитате да взривите, вместо да трансформирате?

Не, това не съответства на нашата философия. Ние се опитваме да останем любопитни и винаги първо да виждаме позитивното. Почти никога ситуацията не е напълно изгубена! Трябва само да сме търпеливи. И да гледаме с малко любов на нещата.

Превод от немски Людмила Димова