Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Смятам Булгаков за един от истинските феномени на руската култура, при това свръхтрагичен феномен. Гениален писател и драматург, който, благодарение на нестабилната си психика, острия недоимък в битово отношение, болнавостта и податливостта си към внушения (синдромът на всеобщия страх-парализа), е подложен на нечовешки издевателства от страна на Сталиновия властови апарат и лично от вожда. Нечовешки жестоко и подло е отношението към него, защото той не е заточен, не е разстрелян, не е изселен, а в действителност системно е тормозен, унижаван и държан на ръба на съществуването си поради липса на средства за храна, облекло, лекарства и нормално жилище, което, естествено, формира у него една трайна потиснатост, отчаяност и липса на нормално човешко самочувствие. Върху съзнанието му се действа на принципа на китайската капка. Но разбира се, това пък изостря погледа му към света и той започва да го възприема в рамките на големи и все по-плътни негативни метафори като ад, вакханалия, царство на сатаната, инфернален маскарад, позволява си да направи странни, неочаквани и зашеметяващи асоциации. [...]

Деколониализмът и сенилността на интелектуалците

Деколониалните идеологии призовават да се скъса изцяло с прокълнатото минало на Франция, и най-вече на Европа и Запада, свеждайки миналото единствено до расизма, до колониализма и империализма. Така те се присъединяват към активните борци за една контраистория, обсебени от деконструкцията на френския национален роман. Те съзират в универсализма, този на юдео-християнството, но и на Просвещението, единствено израз на евроцентризъм, който на всяка цена се стремят да „деконструират“. [...]

За София, Йерусалим и старата публика. Разговор с Елена Башкирова

Видя се, че може да има концерти – с маски, с тестове, с по-малко публика. Изпълнихме всички изисквания, но после пак затвориха залите. Най-знаменитите музиканти могат да крещят колкото си искат, никой не ги чува. С болка ще кажа, че политическите елити навсякъде в Европа са съставени от некултурни хора. Отиде си старото поколение политици. За тях културата беше важна. Днешният политически елит с малки изключения няма никакво понятие от култура. Тя не му е интересна, не му е важна. И тогава защо да се грижи за нея? [...]

Виктор Божинов: Филми с отворен код

Съмнявам се, че ще се върнем към старите времена. Тревожа се зрителят да не загуби желание да гледа филми на голям екран. Самите киносалони също са в незавидна ситуация, а някои вече са на ръба на фалита. Предстои ново завъртане на целия процес от производството до разпространението на филми в една съвсем нова ситуация. Не мисля, че хората ще се откажат от киното, по-скоро имам опасения, че голяма част от тях ще открият комфорта на домашното гледане на филми, което ще намали интереса към големия екран. [...]

Създавано с любов. Разговор с Радослав Спасов

Идеята за „Откраднати очи“ се роди, когато през пролетта на 1989 г., времето на т.нар. Голяма екскурзия към Турция, видях как на площада в Каварна две момичета сърцераздирателно се разделяха със своя приятелка. Чу се нареждане всички да се качват в автобусите, децата се целуваха, едното от момичетата се качи, а другите с плач тръгнаха след него. Изведнъж от автобусите заслизаха хора, почнаха да се прегръщат с изпращачите, имаше много страдание, сълзи… Тази картина не може да се забрави. [...]

Между музиката и литературата. Разговор с Герган Ценов

Вкусът на обикновената неподготвена публика е базиран на стилове и произведения отпреди 100–200 години, което намирам за неестествено. Може да бъде сравнено с човек, който ходи само в археологически музеи. Той иска да вижда само находки на няколко хилядолетия или столетия. Моята мисия е да работя в сферата на съвременната музика, да държа публиката в такт със съвременното, както винаги е било всъщност. По времето на Толстой са се четели негови съвременници, по времето на Бетовен се е слушала музиката на Бетовен. [...]