Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Смятам Булгаков за един от истинските феномени на руската култура, при това свръхтрагичен феномен. Гениален писател и драматург, който, благодарение на нестабилната си психика, острия недоимък в битово отношение, болнавостта и податливостта си към внушения (синдромът на всеобщия страх-парализа), е подложен на нечовешки издевателства от страна на Сталиновия властови апарат и лично от вожда. Нечовешки жестоко и подло е отношението към него, защото той не е заточен, не е разстрелян, не е изселен, а в действителност системно е тормозен, унижаван и държан на ръба на съществуването си поради липса на средства за храна, облекло, лекарства и нормално жилище, което, естествено, формира у него една трайна потиснатост, отчаяност и липса на нормално човешко самочувствие. Върху съзнанието му се действа на принципа на китайската капка. Но разбира се, това пък изостря погледа му към света и той започва да го възприема в рамките на големи и все по-плътни негативни метафори като ад, вакханалия, царство на сатаната, инфернален маскарад, позволява си да направи странни, неочаквани и зашеметяващи асоциации. [...]

Под петата. Дневник 1923–1924 г.

Отдавна не бях се връщал към дневника си – на 21 април заминах от Москва за Киев и останах там до 10 май. В Киев си правих операция (подутина зад лявото ухо). До Кавказ, колкото и да се канех да отида, не стигнах. На 12 май се върнах в Москва. И тук вече започнаха големите събития: в Лозана Конради уби съветския представител Вацлав Вацлавович Воровски, на 12-и в Москва бе инсценирана грандиозна демонстрация. Убийството на Воровски съвпадна с ултиматума на Кързън към Русия… [...]

Тайните на „Майстора и Маргарита“

„Майстора и Маргарита“ е уникална творба както по своята история, така и по своята структура. Историята на нейното написване и пренаписване в течение на десетилетие е показателна за съдбата на нейния автор, който, бидейки изолиран и затворен в този безподобен свят, какъвто е Съветска Русия от времето на Сталин, до края на дните си – от 1928 до 1940 г. – пише и преписва романа, в който концентрира цялото си въображение и самия смисъл на своя живот, напълно съзнавайки, че книгата няма да може да види бял свят. [...]