Владимир Пенев: Добрият театър не подценява публиката

Гледах „Бащата“ от Флориан Зелер в Ню Йорк, на Бродуей. Прочетох превода от френски на Снежина Здравкова и той страхотно ми хареса заради възможността да се отмести гледната точка на зрителя от обикновен воайор в съпреживяващ човек, поставен на мястото на Андре, главния герой. Съпреживяването и съавторството на публиката, когато тя не е поставена в позиция да бъде пасивен зрител, а участник с емоциите си, за мен е много привлекателно и важно. Непременно исках да реализирам тази пиеса. И наистина успях. [...]

Съзряване в текста. Разговор с Александър Тонев

Текстовете в театъра ме обогатяват. На обложката на флаера към спектакъла „Дон Кихот“ проф. Маргарита Младенова написа: „Не ние събуждаме големите текстове, а те събуждат нас“. Понякога големият, дълбок театрален текст ти връща буквално сетивата. Събужда те за живот. Театърът може да ни върне целостта, която ни липсва. За мен Шекспир влияе силно в тази посока. Скоро гледах игрално-документалния филм на Ал Пачино „Ричард III“ и се впечатлих от подхода му да снима и записва хора по улиците на Ню Йорк как те разбират Шекспир. [...]