Култура / Брой 5 (2978), Май 2021 / Идеи

Против евтаназията

28.05
2021

Привържениците на евтаназията просто си правят гаргара с някои думи. В случая с думата „съчувствие“ измамата е осезаема. А спрямо думата „достойнство“ отношението е направо срамно. Ние сериозно сме се отдалечили от кантианската дефиниция за „достойнството“, постепенно подменяйки моралното същество с физическото същество, подменяйки човешката възможност за действие в съответствие с „категоричния императив“ с далеч по-плоската и по-животинска концепция за „здравословното състояние“. [...]

От Мишел Уелбек 0 коментара Прочети повече...

Деколониализмът и сенилността на интелектуалците

28.05
2021

Деколониалните идеологии призовават да се скъса изцяло с прокълнатото минало на Франция, и най-вече на Европа и Запада, свеждайки миналото единствено до расизма, до колониализма и империализма. Така те се присъединяват към активните борци за една контраистория, обсебени от деконструкцията на френския национален роман. Те съзират в универсализма, този на юдео-християнството, но и на Просвещението, единствено израз на евроцентризъм, който на всяка цена се стремят да „деконструират“. [...]

От Пиер-Андре Тагиеф 0 коментара Прочети повече...

Усещане за машина

28.05
2021

Когато при Набоков се казва: Insomnia, your stare is dull and ashen, едва ли може по-добре да се опише безсънието. Тъпият, пепеляв поглед на безсънието. В този стих е събрано много. Дългите години безсъние на автора. И този смайващ езиков преход – безсънието се е втренчило в теб. Компютърът би казал: „Каква глупост, безсънието не се втренчва, то не е човек“. Ала човекът читател веднага разбира образа на сивите мъртви очи, сиви като пепел, мъртви като пожарище. Създаването на метафори оперира съзнателно с нелогичността. [...]

От Даниел Келман 0 коментара Прочети повече...

Около романа – фрагментарно

26.05
2021

Едва ли би могло да има две толкова различни книги като „Дъблинчани“ и „Бдение над Финеган“. Но щом изпълним отстоянието между тях с „Портрет на художника като млад“ и „Улис“, виждаме общата траектория. Джойсовото творчество е линейно, то е път, развитие, точно обратното на Прустовото, което, подобно на Балзаковото, е пространствено. Пруст и Балзак са строители на катедрали, еднакво монументални, макар едната да се състои само от една-единствена творба, а другата – от няколко десетки. [...]

От Пламен Антов 0 коментара Прочети повече...