Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

Какво се крие зад него? Дали е израз на желание за демократизация на изкуството, или по-скоро на вяра в способностите на човека творчески да променя своята среда? А може би е само един от многото ефектните цитати, останали от Бойс? Доста събития в Германия през тази година са посветени на това изречение.

Йозеф Бойс не е отделял изкуството от политиката, нито от личния живот. Художник и скулптор, преподавател, политик и активист, той целият е в своето изкуство: с ексцентричния си външен вид – шапката, с която никога не се разделял, рибарския елек, бялата риза, и с легендарната си биография. Стогодишнината му в Германия се отбелязва с дискусии, разговори, подкасти. Напълно в негов стил – създал около 70 акции и 130 изложби по целия свят, той вярвал, че изкуството е обществено-политическа сила, нещо повече – единствената революционна сила, която може да промени обществото. Бойс превръща изкуството в тема на новинарските емисии, влага огромна енергия в общуването с публиката. В интернет могат да се видят записи, съхранили магнетичното му въздействие. На Документа 5 в Касел през 1972 г. открива офис на „Организацията за пряка демокрация чрез референдум“ и сто дни дискутира с посетителите. Темите са най-различни: човекът, възпитанието, образованието, християнството, политическата ситуация, партиите и манипулациите, ядрените оръжия… Бойс разговарял открито с всички, задавал въпроси, търсел конфликтите точки и противоречивите реакции. Стоте дни завършват с боксов мач между един студент и Бойс (един от редките случаи, когато сваля шапката си). На Документа 6 през 1977 г. художникът присъства със своя Free International University – международен форум за дебати – вече не е единствен говорител, участват и други. В съседство е неговата впечатляваща Помпа за мед на работното място – инсталация от 170 метра тръби и маркучи, през които циркулират непрекъснато 150 кг разреден мед. Провокирана е от икономическите предизвикателства на 70-те години – рецесия, инфлация и безработица.

Дълбоко убеждение на Бойс е, че изкуството трябва да напусне своята ниша и да влияе върху всички области от живота. Вярата му във възможната промяна на човека и обществото го превръща в идол за студентите. Според него само този, който мисли утопично, изобщо мисли. Ако ореолът на шаман тогава се е приемал за част от харизмата му, днес той търпи сериозни обвинения заради него. Наричат го фалшив пророк, езотерик и дори фашист, който с мистика и шарлатанство прикривал националсоциалистическото си минало. Изследват биографията му факт по факт, за да докажат, че е измислена. Напомнят за членството му в Хитлерюгенд и постъпването като доброволец в Луфтвафе.

Йозеф Бойс е роден на 12 май 1921 г. в Крефелд, баща му е търговец, израства в строга католическа среда, в село в Долен Рейн, близо до Клеве. Като момче развива силно чувство към природата. Чете Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Новалис, Хамсун, по-късно Рудолф Щайнер. На 17 години се интересува от химия и ботаника. Постъпва доброволец в Луфтвафе. През 1943 г. бойният самолет, с който лети, е свален на остров Крим. Разказва, че бил тежко ранен, спасен от кримски татари, които изцелили раните му с лой и го увивали във филц (тези материали присъстват неизменно в инсталациите му). Фактите сочат, че не е пилот, а радист на борда на самолета, при катастрофата, която е през 1944 г., пилотът загива, а той е откаран в болница.

След войната Бойс постъпва в Художествената академия в Дюселдорф. През 1954 г. изпада в тежка депресия и след кратък престой в клиника заминава да се лекува чрез селски труд в дома на приятелско семейство. По-късно ще каже, че този период напълно го е променил. През 1961 г. става професор в академията в Дюселдорф. Преподавателската му кариера приключва, след като през 1972 г. се обявява за прием на всички кандидат-студенти, което също трябва да се разбира като художествен акт. В края на 70-те години Гугенхайм в Ню Йорк му посвещава огромна изложба, цените на инсталациите му, направени от прости материали и предмети от бита, литват нагоре. Днес произведенията на автора с леви и екологични идеи, застъпник на безусловния базов доход струват милиони евро.

Как следва да се приема „индивидуалната митология“ (по определението на куратора Харалд Зееман), която подхранва творчеството на Бойс? Възможно ли е изкуството му да се отдели от легендата? Без нея то сякаш се обезсмисля, защото е изтъкано от асоциации и символи, факти и измислица, отгласи от антропософията на Рудолф Щайнер и християнски идеи. И точно в тази противоречива амалгама е същината му.

На Бойс принадлежи може би най-дръзкият опит на художник през ХХ в. да промени света чрез изкуство. Поколенията, които не са свидетели на неговата харизма, са склонни да му признаят пророческата дарба. Той виждал „зоните на смърт, към които днешното общество се приближава с бясна скорост“ – климатичната криза, разрушителното отношение към природата, надпреварата във въоръжаването.

Йозеф Бойс възприема себе си като скулптор, но освобождава скулптурата от материала, превръща я в процес. Нарича „социални пластики“ акциите си – учредяване на партия, организиране на дискусии и протести. Бойс стига още по-далеч – обществото и демокрацията също могат да се разглеждат като художествено произведение.

Най-дълго протичащата във времето социална пластика той започва през 1982 г., на седмото издание на Документа – засаждане на 7000 дъба, последният е засаден през 1987 г., година след смъртта му. До всяко дърво е поставен базалтов камък. „Шейсет дървета. Повече не може“, така реагирала градската управа на предложението му, но Бойс имал привърженици сред политиците. Засаждането се подготвяло дълго и станало по стари градинарски методи. Това е едно от произведенията на Бойс с най-ясни послания и привлича дори хора, които не се интересуват от изкуство. Важно е – казва той – „екологията да не свършва с биосферата, а да се създаде екологичен обществен ред“. И дърветата в Касел са символ на този ред – под ироничното мото „Градско залесяване вместо градско управление“.

Бойс е сред основателите на партията на Зелените в Германия. И въпреки че в едно телевизионно интервю от 1980 г., което може да се види в Ютюб, твърди, че е решил да няма нищо общо с политиката, защото неговият модел за промяна трябва да замести политическия, все пак прави неуспешен опит през 1983 г. да се кандидатира за Бундестага. Запазен е един негов апел за справедливо, свободно, транснационално европейско общество от 1978 г. Алтернативният му модел чрез „революция на понятията“ е своеобразен „трети път“, отвъд егоизма и печалбата, в чийто център стои човекът.

Бойс вижда мисията си в това да бъде терапевт за хората и обществото. „Покажи раната си“ се нарича инсталацията му в Мюнхен от 1976 г. – импровизирана болнична стая, в която всичко е по две – две носилки за трупове, две училищни дъски на стената, две кутии с епруветки и термометри... Тя изправя зрителят пред собствената му тленност и страх от смъртта. А само този, който разкрие своите страхове и травми, може да очаква изцеление. Премиерата минава без шум, едва три години по-късно инсталацията става известна заради скандал около откупката ѝ от градския художествен музей Ленбаххаус за 270 000 марки. Причината за крайните емоционални реакции, които тази работа на Бойс предизвиква, директорът на музея обяснява с изтласканата тема за смъртта. Но има и друг смислов пласт – удвоените обекти насочват към мотива за разделението на Германия, по онова време също изтласкано от общественото съзнание.

Раната като образ често се явява в творчеството на Бойс наред с мистичните материали, животни, места и шаманските ритуали. През 1965 г. той обяснява картините си на мъртъв заек, държи го на ръце и му говори, а лицето си е намазал със злато и мед, докато посетителите са извън галерията и наблюдават през витрината. През 1974 г. прекарва три дни в една нюйоркска галерия и увит във филцова покривка, се опитва да общува с койот. Защото е нужно човекът „отново да влезе във връзка надолу с животните, растенията, природата и нагоре с ангелите и духовете“. От легендата за спасяването му в Крим водят началото си символните значения за топлина и студ в произведенията му, използването на лой, филц, хляб и мед като изразители на топлината, енергията, духовната храна, на другия полюс са въплъщенията на студа – рационализъм, материализъм, смърт. Но това е познатата страна на творчеството му. По-слабо известни са думите му: „Желая или не, същността на Христос живее в мен, както и във всеки човек. Искам да обърна внимание на това, че човек винаги може сам да се спаси“. Кръстът често се явява в произведенията му, а християнските ритуали в акциите му. През 1971 г., в епохата на ядрена заплаха, той организира литургия с християнски и келтски елементи в противоатомно скривалище в Базел. Умива грижливо краката на неколцина посетители – ритуал за очистване, но и опит за социална терапия.

Йозеф Бойс се опитва да преодолее националсоциалистическото си минало и травматичния опит от войната, гледа на себе си като на модел за така нужната на всички трансформация. Амбициите му да промени обществото обаче минават през вглеждане в травмите и спасението на отделния човек. Филип Уршпрунг, който в днешно време тръгва по следите на богатото му творчество, представено в немските музеи, пише в книгата си „Йозеф Бойс. Изкуство, капитал, революция“ (C. H. Beck, Мюнхен 2021): „Бойс не оставя след себе си учение, система, догма. Ала оставя многобройни демонстрационни обекти, които непрекъснато подтикват към задаване на въпроси, търсене на отговори и действие“.

* * *

Поредица от изложби, дискусии и подкасти ще отбележат юбилея на Йозеф Бойс в Германия. Около 25 музея и институции в 13 града в Северен Рейн-Вестфалия преоткриват творчеството му. В музея K20 в Дюселдорф до средата на август продължава изложбата „Всеки човек е художник“, която представя идеите на Бойс и проекцията им в съвременността. Серия лекции в университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф разглежда отношенията между Бойс и науката, отправна точка са думите му, че днес изкуството поставя епистемологичните въпроси, които науката не поставя. В Леверкузен е представена изложбата „Йозеф Бойс и демокрацията“, в Есен – „Невидимата скулптура“. Държавната галерия в Щутгарт се фокусира върху Бойс като куратор, в центъра на експозицията е пространството, което той организира в нея през 1984 г., останало непроменено до днес. Музеят в Клеве изследва ранното му творчество от периода 1946–1961 г. В Крефелд през октомври се открива изложбата „Бойс и Дюшан. Художници на бъдещето“. От юни до септември университетът „Хайнрих Хайне“ и Художествената академия в Дюселдорф изследват в общ проект опитите на Бойс за радикално въздействие върху демокрацията, които кулминират в неговия Free International University. А през октомври в Дюселдорф ще се състои научен симпозиум „Проблемът Бойс“. Берлинският музей за съвременно изкуство Хамбургер Банхоф посвещава голяма изложба на езика като средство, с което художникът неизменно си служи – от мълчанието до продължаващите часове наред дискусии. Бойс разбира езика като пластически материал, чрез който всеки отделен човек може да участва телесно, интелектуално и комуникативно в обществената трансформация. Изложбата събира на едно място рисунки, скулптури, инсталации, филми и плакати. Бойсрадио е юбилейна инициатива, която се осъществява онлайн: 100 гласа в 21 подкаста коментират въпросите, които Бойс задава: Всеки човек ли е художник? Дърветата по-интелигентни ли са от хората? Пластиката синоним ли е на човешкото? Ние ли сме революцията? Живеем ли във фасадна демокрация? Преброени ли са дните на капитализма?

Изложба на български художници, които интерпретират идеи на Бойс, ще има тази година и в София. Организират я Гьоте-институт и Националната галерия, куратор ще бъде Вера Млечевска.