Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

16 06

Отново Сигизмунд Кржижановски

От Оля Стоянова 0 коментара A+ A A-
„Спомени за бъдещето“, Сигизмунд Кржижановски, превод от руски Даря Хараланова, издателство „Аквариус“, 2020 г.
 

След сборниците с разкази и новели „Итанесиес“ и „Автобиография на един труп“ на Сигизмунд Кржижановски, сега излиза още една книга на „незабелязания гений“, както сам се определя авторът. Преводът отново е дело на Даря Хараланова, която се е заела със задачата да представи пред българската публика текстовете на родения в Украйна рускоезичен писател от полски произход.

Сигизмунд Кржижановски (1887–1950) освен труднопроизносимо име има и трудна съдба като писател. Той е също драматург, философ, преподавател по теория на литературата, казва за себе си, че е известен точно с това, че никой не го познава. През живота си не успява да публикува нищо повече от няколко новели и есета и затова по-голяма част от текстовете му започват да излизат след смъртта му.

„Тези две повести (става дума за „Странстващото „Странно“ и „Спомени за бъдещето“) Кржижановски никога, нито веднъж, не се опитва да публикува, за разлика от опитите по отношение на четирите други споменати новели – опити, които впрочем са безуспешни. Било му е ясно, че публикуването им в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на миналия век би го поставило в смъртна опасност. „Без метафори“, пише в предговора на сборника „Спомени за бъдещето“ литературоведът Вадим Перелмутер през 2020 г.

Тъкмо Перелмутер открива Сигизмунд Кржижановски за света – той попада на архива му, събира го и прави всичко възможно, за да бъде творчеството на този „незабелязан гений“ публикувано и една несправедливост да бъде поправена. Защото, както Перемутер отбелязва – Кржижановски се подготвя за своя литературен дебют много дълго, близо двайсет и пет години. „Търсил съм и не намерих в познатата ми история на литературата подобен случай на осъзната, последователна, едновременно емоционална и трезва подготовка за писателското поприще, продължила повече от две десетилетия в очакване на вътрешен сигнал: време е“, пише Перелмутер.

Сигизмунд Кржижановски обаче сякаш се ражда на грешното място и в грешнотото време, защото идването на Октомврийската революция слага край на надеждата му, че ще може да се занимава само с писане, пък и че ще бъде публикуван.

Има опасност историята на Кржижановски да измести фокуса на внимание от творбите му към неговата личност, а това не бива да се случва. Защото текстовете на Кржижановски сякаш са изпревалили времето си. Той сам определя своя писателски метод като „експериментален реализъм“ и в разказите и новелите му реалистичното описание на действителността често се пропуква от фантастичното. Притчите му са причудливи и изненадващи, а езикът стегнат, но в същото време и изключително поетичен на места. Някои от темите, които го занимават, са свързани с пътуване във времето, други – с изследване на детството или загубата на човешкото, но при всички случаи са стъпили на здравата и сигурна почва на реализма дори когато мишените от разказа „Мишените настъпват“ – тези плоски войници от стрелбището, нарисувани с ярки бои върху снадени криво-ляво дъски, тръгват в боен ред срещу армията.

„Ето вече втори месец съм в зоната на страха. Някак веднага се загубих в безредието от къртичи тунели, тесни траншеи, зигзази на окопи, изпъкнали над земята гърбици на землянки, преплетени навсякъде жици и сиви хора, които еднакво се навеждат към земята, с еднакъв блясък на тристенно стоманено острие в еднаквите очи“, пише Кржижановски в новелата „Чуден човек“.

В третия сборник, който излиза на български език, са включени новелата „Странстващото „Странно“ и повестта „Спомени за бъдещето“, за които Вадим Перелмутер говори. А добрата новина е, че дори след тези три сборника, все още има какво да очакваме от творчеството на Кржижановски и може би тази колекция, в превод на Дария Хараланова, ще продължава да се допълва.

Споделете

Автор

Оля Стоянова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Игра на жертва
    23.05.2023
  • Власт и произвол в българския театър. Разговор с учредителите на „Движение за култура“
    23.05.2023
  • Светлана Янчева и пътят към Бекет
    23.05.2023
  • Кирил Дончев – Тишината е най-хубавата музика
    23.05.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO