Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

Стоянка Грудова, „Време на прозрачност“, издателство „Аквариус“, 2020 г.

Открих истински поезията на Стоянка Грудова чак когато почина през 2018 г. и нейни приятели публикуваха стихотворения във Фейсбук. Бях я чела като ученичка и изрових от библиотеката си книгата ѝ „Свят“, издадена от варненското издателство „Г. Бакалов“ през 1981 г.

След полудебютa в сборника „Петима млади поети“ през 1978 г.[1] и „Съзнание“[2] от 1986 г. минават четиринадесет години мълчание до трите детски книжки[3], които са част, а не встрани от смисловия корпус на поезията ѝ. За проговаряне (25 години от последната възрастна книга) се смята „Аз рибата“ през 2012 г.[4] Още само една книга излиза приживе преди последната „Време на прозрачност“ с непубликуваните ѝ творби. Това книжно лъкатушене във времето е чисто и познавателно, а не кариеристично и напълно оправдава казаното от поетесата в едно интервю: „Мога да променям себе си и да свидетелствам чрез езика как това се случва“[5]. Писането променя, затова то е актуално.

Тази поезия е смела, далече от политическата конюнктура. Смела е и в личното дълбаене, без озъртане кой какво ще каже и как ще я определи. Последователна е и не оставя недовършена работа, ако въобще стълбата нагоре може да има край и обозримост. Още с първата книга през 70-те години до последната душата е разделена от тялото и има тайна за разгадаване. Това разделение отива в темата за равновесието, мярката и отношенията. Като епиграф на книгата „Съзнание“ са изведени няколко стиха: „Кажи ми мярката за близост / между небето и земята“ и после „на всяко безсмъртие пиедестала / е не съвършенство, а равновесие“.

В „Бъдещето между нас“[6] поезията вече е събрана в единствен лъч – този на преживяването на границите живот/смърт/болка през вярата в Бог и изповядването на вечността като изход. Постоянно на ход е една несвоевременност, като „подпалена е чергата на планетата, / а на мен пролетта ми е в главата“. И се разгръща във великолепното „излез от стихотворението“. Книгата „Време на прозрачност“ пък е така хубава, а хубава означава вълнуваща пълнота, че от един момент нататък трябваше да запазвам самообладание.

Този лирически човек убедително се отърсва от напрежението на смисъла в смиреното „Бог се грижи за мен“ при всякакви ситуации. Поезията отива отвъд болката и страха. В „Аз рибата“ стихотворението „вяро, вяро“ завършва „с какво да те нахраним / с какво да те напоим“ и продължава в стихотворение със същото заглавие във „Време на прозрачност“, където обръщението към вярата е „защо не си стоиш на мястото“. След дългото изследване на равновесието чертата е изтеглена – мярката на всичко е според благодарността: „докато се срещнем / опознаем и влюбим / разделяме се / наполовина празни / наполовина пълни / според благодарността“. С една дума, мярката е Бог. Силен залог е казаното в стиха „мога да изричам / всичко това / което Е“. С труд и прозрение думите са станали неща така, както Словото е Логос.

На моменти във „Време на прозрачност“ откривах поетическия маниер на Екатерина Йосифова – и двете с тревата и цветето, в общото природно дишане, но Стоянка извеждаща по-набързо „между смисъла и значението“ към „важното трето“, което е просветлението през вярата.

Ако поезията на Стоянка Грудова не е преживяване в думите и не е прямота в смисъла, то балансът на вкуса ще бъде напразен. Ще видите, не е напразен.