Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

27 09

Според благодарността

От Десислава Неделчева 0 коментара A+ A A-

Стоянка Грудова, „Време на прозрачност“, издателство „Аквариус“, 2020 г.

Открих истински поезията на Стоянка Грудова чак когато почина през 2018 г. и нейни приятели публикуваха стихотворения във Фейсбук. Бях я чела като ученичка и изрових от библиотеката си книгата ѝ „Свят“, издадена от варненското издателство „Г. Бакалов“ през 1981 г.

След полудебютa в сборника „Петима млади поети“ през 1978 г.[1] и „Съзнание“[2] от 1986 г. минават четиринадесет години мълчание до трите детски книжки[3], които са част, а не встрани от смисловия корпус на поезията ѝ. За проговаряне (25 години от последната възрастна книга) се смята „Аз рибата“ през 2012 г.[4] Още само една книга излиза приживе преди последната „Време на прозрачност“ с непубликуваните ѝ творби. Това книжно лъкатушене във времето е чисто и познавателно, а не кариеристично и напълно оправдава казаното от поетесата в едно интервю: „Мога да променям себе си и да свидетелствам чрез езика как това се случва“[5]. Писането променя, затова то е актуално.

Тази поезия е смела, далече от политическата конюнктура. Смела е и в личното дълбаене, без озъртане кой какво ще каже и как ще я определи. Последователна е и не оставя недовършена работа, ако въобще стълбата нагоре може да има край и обозримост. Още с първата книга през 70-те години до последната душата е разделена от тялото и има тайна за разгадаване. Това разделение отива в темата за равновесието, мярката и отношенията. Като епиграф на книгата „Съзнание“ са изведени няколко стиха: „Кажи ми мярката за близост / между небето и земята“ и после „на всяко безсмъртие пиедестала / е не съвършенство, а равновесие“.

В „Бъдещето между нас“[6] поезията вече е събрана в единствен лъч – този на преживяването на границите живот/смърт/болка през вярата в Бог и изповядването на вечността като изход. Постоянно на ход е една несвоевременност, като „подпалена е чергата на планетата, / а на мен пролетта ми е в главата“. И се разгръща във великолепното „излез от стихотворението“. Книгата „Време на прозрачност“ пък е така хубава, а хубава означава вълнуваща пълнота, че от един момент нататък трябваше да запазвам самообладание.

Този лирически човек убедително се отърсва от напрежението на смисъла в смиреното „Бог се грижи за мен“ при всякакви ситуации. Поезията отива отвъд болката и страха. В „Аз рибата“ стихотворението „вяро, вяро“ завършва „с какво да те нахраним / с какво да те напоим“ и продължава в стихотворение със същото заглавие във „Време на прозрачност“, където обръщението към вярата е „защо не си стоиш на мястото“. След дългото изследване на равновесието чертата е изтеглена – мярката на всичко е според благодарността: „докато се срещнем / опознаем и влюбим / разделяме се / наполовина празни / наполовина пълни / според благодарността“. С една дума, мярката е Бог. Силен залог е казаното в стиха „мога да изричам / всичко това / което Е“. С труд и прозрение думите са станали неща така, както Словото е Логос.

На моменти във „Време на прозрачност“ откривах поетическия маниер на Екатерина Йосифова – и двете с тревата и цветето, в общото природно дишане, но Стоянка извеждаща по-набързо „между смисъла и значението“ към „важното трето“, което е просветлението през вярата.

Ако поезията на Стоянка Грудова не е преживяване в думите и не е прямота в смисъла, то балансът на вкуса ще бъде напразен. Ще видите, не е напразен.


[1] Петима млади поети, С., Народна младеж, 1978.
[2] Стоянка Грудова, Съзнание, Варна, Г. Бакалов, 1986.
[3] Стоянка Грудова, Мария Димитрова, Ангелче братче, изд. ателие „Анго Боянов“, 1999; Стоянка Грудова, Молитвениче, Знаци, 2007; пак тя, Звездичка с рошава главичка, Август, 2009.
[4] Стоянка Грудова, Аз рибата, Бургас, Балтика, 2012.
[5] Интервю на Габриела Ахчийска, 5 февруари 2018, https://www.aquarius-books.com/.
[6] Стоянка Грудова, Бъдещето между нас, С., Аквариус, 2015.

Споделете

Автор

Десислава Неделчева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Не можех да не поставя „Хага“
    18.09.2023
  • Как мислим Септември ’23? Разговор с Веселин Янчев
    18.09.2023
  • Събиране на камъни, разхвърляне на камъни
    18.09.2023
  • Болката и изкуството. Разговор с Иван Вирипаев
    18.09.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO