Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021 / Музика

Деца на времето. Разговор с Цветелина Василева

През 1992 г. спечелих два конкурса в Италия, което някак ми отвори пътя. Няколко месеца след това ме взеха в операта. Тъкмо направих дебюта си в „Трубадур“ и след няколко месеца направих прослушване във Виена, на което изпълних голямата ария на Леонора и Анна Болейн. Аз не се интересувам от това кой ще ме слуша, кой ще ме оценява. Така си щадя психиката. Но в залата е бил интендантът на операта в Сан Франциско Лотфи Мансури и това беше моят щастлив час. Така от 1994 до 2019 г. имах различни ангажименти. [...]

От букета на Моцарт. Разговор с Биляна Цинликова

Това, което отличава „Моцартеум“ от всички други висши музикални училища, е, разбира се, на първо място името на Моцарт. Касае се за цяла група от институции, които носят това име – международната фондация, музейната група и университета. Имаме акцент върху виенската класическа музика, много различни отдели, които се занимават с изследователска дейност, свързана с Моцарт, с интерпретацията му. Това, което отличава университета, е наистина много, много високото ниво на преподавателите. [...]

Панонска метафизика. Разговор с Борис Ковач

Една от най-обсесивните за мен теми през годините е „панонската метафизика“, както я наричам. Панонската шир, която се простира в цяла Унгария и стига чак до нас, включвайки и Войводина, е една безкрайна равнина със своя метафизика, която винаги съм се опитвал да обхвана в моята музика. Последните години заради проблеми със слуха бях понамалил концертите си и понеже освен музиката и филмовото изкуство ми е доста близко, ето… осмелих се да направя филм – изследване на панонската метафизика. [...]