Божественият пламък
Изясняването на отношението между Данте и неговия век показва колко наивна е вярата на историцизма не само че може да възкреси миналото, такова каквото е било, но и че може да подчини поета на епохата. С индивидуалистичното си схващане за човека и създаването на литературния италиански, той е на прага на новото време. Ренесансът е отговорът, който дава Флоренция на предизвикателството на Данте, но самият Ренесанс се съдържа вече в Данте. Нека обаче не се поддаваме на изкушението да правим флорентинския поет преждевременно модерен, сякаш заради величието си той трябва да ни прилича и да споделя, пък било и несъзнавано, нашите понятия, ценности, нагласи, а да подемем неговото предизвикателство и да се запитаме как би съдил той днес нашите начини на живот, нашите форми на духовност и власт. Всъщност радикалната критика на неговото настояще, удивителната поетична и идейна новост на творчеството му не изстрелват Данте напред към нашия век, а встрани и нагоре, трансверсално спрямо мислите и действията, както на собственото му, така и на нашето, а и на всяко време. Поетът разчупва която и да е рамка. В това е гениалното своеобразие на този „разночинец от старо римско потекло“, който не може да бъде сведен нито до вярванията на съвремието му, нито до нашите предпоставки. [...]