Опашката на времето

„Опашката“ беше ново начало за мен, категорично мога да го потвърдя. При мен ситуацията в театъра, в който от 20 години съм актьор, се изчерпа в чисто емоционален план с взаимоотношенията и мястото, а и не виждах провокация. Точно тогава дойде предложението на Явор Гърдев. Този проект ми предложи всички онези компоненти, които са привлекателни за мен – ново място, нови хора, изключително добър текст по романа на Захари Карабашлиев и изключително добър режисьор. Не се замислих изобщо и почти веднага приех. [...]

Жестът на непроизносимото. Разговор с Робърт Уилсън

В моя театър всички елементи са важни – независимо дали става дума за жест, грим, костюм, декор, дума, музика, движение или танц. И аз обичам да работя над всички тези елементи едновременно. Първите ми театрални постановки бяха изцяло в тишина. По-късно много работих върху текстове на безсмислицата, нищо неозначаващи думи. Върху текстове от звуци и безсмислици. А едва след това започнах да поставям класически текстове – Еврипид, Eдип цар, Шекспир, играх Хамлет. [...]

Смях и достойнство. Разговор с Джеки Стоев

Щастието е въпрос на характер, а не на имане и нямане. Наскоро даваха по телевизията „Хляб и зрелища“ и доста хора ми се обадиха, твърдяха, че се просълзили. Много се радвам, когато мой филм развълнува някого, но си казах: добре, ама той не е тъжен. Преди време показахме филма във Виена и една австрийска журналистка ми каза: „Потресена съм! Такъв живот, ужас?!“. А аз ѝ отвърнах: „Не се тревожете, защото всеки от тези цигани за една седмица се радва десет пъти повече, отколкото австрийски банкер за една година“. [...]

Изкуство отвъд изолацията. Разговор със Свобода Цекова и Антон Стайков

Борис Денев и Славка Денева не са безизвестни български художници. Въпреки маргинализирането им в периода на социализма след 1993 г., когато НХГ връща завещания на СБХ творчески фонд и архив, се издават няколко каталога, организират се изложби. Тогава творчеството на Славка Денева попада по-сериозно във фокуса на изкуствоведите. От друга страна, много от устните и писмени свидетелства за тях са клиширани. Борис Денев – „художникът на Търново“, Славка – „интересна художничка, особнячка“. [...]

Деца на времето. Разговор с Цветелина Василева

През 1992 г. спечелих два конкурса в Италия, което някак ми отвори пътя. Няколко месеца след това ме взеха в операта. Тъкмо направих дебюта си в „Трубадур“ и след няколко месеца направих прослушване във Виена, на което изпълних голямата ария на Леонора и Анна Болейн. Аз не се интересувам от това кой ще ме слуша, кой ще ме оценява. Така си щадя психиката. Но в залата е бил интендантът на операта в Сан Франциско Лотфи Мансури и това беше моят щастлив час. Така от 1994 до 2019 г. имах различни ангажименти. [...]

От букета на Моцарт. Разговор с Биляна Цинликова

Това, което отличава „Моцартеум“ от всички други висши музикални училища, е, разбира се, на първо място името на Моцарт. Касае се за цяла група от институции, които носят това име – международната фондация, музейната група и университета. Имаме акцент върху виенската класическа музика, много различни отдели, които се занимават с изследователска дейност, свързана с Моцарт, с интерпретацията му. Това, което отличава университета, е наистина много, много високото ниво на преподавателите. [...]