София на Кирил Христов
Криви улици и мръсни паянтови къщурки, с изключение на две мащабни сгради – на Народното събрание и Държавната печатница – това съзират очите на един хлапак през юлския ден на 1889 г., когато на раздрънкан файтон за първи път влиза по Цариградското шосе, за да се установи в новата българска столица. И още: „мравуняк от граждани, селяни, офицери, войници; слугини с котли, с тенекии за вода, дори с кобилици“. Хлапакът Кирил, тогава 14-годишен, се „дзвери в припадащата дрезгавина“... [...]