Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

Юджийн Чаплин, син на Чарли Чаплин, за музея в семейното имение, създаден през 2016 г., и за филма „Великият диктатор“ пред „Нойе Цюрхер Цайтунг“

Намираме се в Корсие сюр Веве, в имението, където сте израснали. Навън играят малките посетители на музея „Светът на Чаплин“, както вие като дете. Какви чувства събужда това у вас?

Градината, къщата, много неща са запазени, макар че при стотици посетители, разбира се, не могат да бъдат същите. И духът на моя баща все още е тук. Така е било винаги.

Как човек излиза от сянката на толкова прочут, гениален баща?

Още в ранните си години разбрах колко високо бе вдигната летвата. Но бях научил от него и от моята майка, че е много по-важно да бъда себе си, отколкото да се сравнявам с него. И аз имах таланта да разбера, че от мен например няма да излезе добър актьор.

Вие ставате тонрежисьор, работите с хора като Дейвид Боуи. Често ли говорехте за музика с вашия баща?

Не особено често, ала бях постоянно заобиколен от нея. Той пръв беше осъзнал напълно значението на музиката във филма. Затова започна сам да композира. Чувах го редовно да свири на пиано, освен това у дома имаше много концерти, отбиваше се например пианистката Клара Хаскил.

Какво си спомняте за посещенията на Труман Капоти?

Веднъж всички заедно отидохме във Веве да гледаме представление на цирк „Кни“ (най-големия цирк в Швейцария, б.р.). Той беше близък приятел на моята майка и обичаше да предизвиква баща ми. Веднъж в дневната каза, че току-що е завършил една книга за смъртното наказание, че сега имало нов, фантастичен начин да се убиват хора, без да страдат. Баща ми беше потресен, а Капоти настояваше, че това е чудесно.

Странен хумор. Новата специална изложба на музея „Светът на Чаплин“ е посветена на филма „Великият диктатор“. През 1940 г. това е първият голям холивудски филм, който критикува нацисткия режим, и първият напълно озвучен филм на Чаплин – неговото най-значимо произведение може би?

Трудно е да се каже. Безспорно Бродягата вече е можел да говори – трябвало е да има нещо важно за казване. За последен път Чаплин излиза като Бродягата, впоследствие се е почувствал твърде стар за този герой. Този път го преобразява в еврейски бръснар. Нашата изложба показва особено добре с каква решимост той е подходил към този проект. Мнозина са го разубеждавали, смятали са, че моментът не е подходящ. Получавал е и смъртни заплахи, тогава в Америка е имало много симпатизанти на нацистите. Ала е намерил начин сам да финансира и да прокара филма. Той беше перфекционист, обръщаше внимание на всеки детайл, в този случай още повече. Не е искал да дава поводи на противниците си.

По-късно той казва, че ако е подозирал действителните мащаби на ужасите на нацизма и концентрационните му лагери, не би могъл да се присмива така. Трябва ли един комик понякога да си затваря очите, за да може да си свърши работата?

Той не си е затварял очите, просто не е можел да знае. Освен това той се присмива на диктаторите, не на техните дела и жертви. Във филма единият деспот, който е загрижен за своята власт, вдига все по-нагоре бръснарския стол, за да изглежда по-висок от другия. Неслучайно ни напомня за някои днешни лидери.

Нацистите представят Чаплин като евреин. Той не ги опровергава, а по-късно обяснява, че едно опровержение би показало липса на солидарност с евреите.

Дори в едно интервю е казал, че има предци евреи, въпреки че това не е документирано. Искал е да покаже, че не трябва да се срамуваш от това. Постъпва по същия начин, когато по-късно, през ерата на Маккарти, твърдят, че е комунист. Не се увлича да клейми комунистическата идея само за да спаси себе си.

Той бяга от тормоза на маккартизма и се установява в Швейцария покрай премиерата в Европа на филма си „Светлините на рампата“.

Чувствал се е толкова зле, че през 1952 г. вече не е искал да се върне. Майка ми е била бременна с мен и настоявала бързо да намерят жилище за семейството. Първо потърсили в Южна Франция заради климата, после намерили тази къща над Веве. Аз съм първото от техните осем деца, родено тук.

Каква роля играеше майка ви в това голямо семейство?

Тя постигаше равновесие, намираше компромиси и служеше като буфер при конфликти между бащата и нас, децата.

Какви конфликти?

Знаех, че ще се появи този въпрос! Конфликт не е точната дума, да го наречем разногласия. Той например винаги искаше да сме добри ученици, а аз изобщо не обичах училището. Много се ядосваше, когато се връщах с лоши оценки. Също така за него беше важно ние, децата, да имаме добри маниери. Обичаше хората с добри обноски и знаеше, че това увеличава шанса да се харесаш на другите.

Казват, че клоуните и комиците по принцип са тъжни хора, имат мрачни страни. Това отнасяше ли се и за Чарли Чаплин?

Не. Той беше сериозен, но не и мрачен. Житейският му път започва в бедност, в детството си той много е страдал, после става известен и има успехи в Америка, преди да започнат да го критикуват заради възгледите му и връзките с млади жени. Тогава среща моята майка, тя е била на 17, той на 53, една година по-късно сключват брак. Тя беше любовта на живота му, до края двамата се държаха за ръце и бяха силно емоционално привързани един към друг. Той беше направил своето състояние и ценеше постигнатото, вместо непрекъснато да иска да спечели още. С моята майка и децата той навлезе в тази невероятно щастлива фаза от живота си. Така израснах и аз, със силно чувство за сигурност.

Може би твърде обгрижен?

Може би. Ала когато на 12 години отидох в интернат, бързо научих как функционира т.нар. нормален живот. По-късно забелязах колко силно е повлиял на представите ми хармоничният брак на моите родители.

Кое е най-важното, което сте научили от баща си?

Радостта от цирка и от изкуството във всичките му форми оказа силно влияние на нас, децата. Той ни даваше усещането, че с изкуство, с въображение човек винаги може да намери път в живота. И разбира се, чувството за хумор. Това е най-важното, което и аз искам да предам на децата си. Чувството за хумор не само помага да се чувстваш лично ти по-добре, но често е по-ефективно при посочване на несправедливостите, отколкото агресивността.

Чаплиновият хумор е вечен и докосва всички възрастови групи. Как се обяснява това?

Има един виц. Един човек непрекъснато се удрял с чука по палеца. Когато го попитали защо, той отговорил: „Защото се чувствам толкова добре, когато престана“. Чарли Чаплин показва колко зле са нещата и после прави така, че да проблесне едно малко късче добро. Той избира вечни теми, защото всеки от нас носи в себе си един малък бродяга. Разпознаваме себе си в това човече, което иска да бъде нещо повече, ала никога не забравя за своята скромност.

Баща ви сигурно щеше да намери начин да ни накара да се присмеем на коронавируса.

Убеден съм в това. Както и да се присмеем на вещи като компютрите, които смятаме за фантастични, ала те могат да ни правят много самотни. Той не обичаше особено новите технологии. Последният му филм, „Графинята от Хонконг“ от 1967 г. е единственият му филм в цвят. Намираше цветните филми за фалшиви.

Не е харесвал и цветната телевизия?

Точно така. У нас на библиотеката стоеше черно-бял телевизор, първият модел изобщо в Швейцария. През деня имаше само шест часа програма, а на нас ни позволяваха да гледаме един час заедно с баща ни. После майка ни купи цветен телевизор и старият апарат дойде при нас, в детската стая, което ни направи много щастливи. Ала 48 часа по-късно баща ни си поиска обратно черно-белия телевизор и ни даде цветния.

Превод от немски Людмила Димова