Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ (2020) и др. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Години наред е театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.

Константин Илиев: животът на театъра

Константин Илиев е театрал и в последната си фибра. Той на това отгоре е единственият български драматург с докторат в тази сфера. Един Herr Doktor, доказал себе си по безспорен начин. Само споменавам, че на Втория национален преглед на камерните театрални постановки във Враца (1982 г.) „Великденско вино“ взима втората награда за драматургия (режисьор Леон Даниел). Първата е за „Лазарица“ на Йордан Радичков, а третата за „Театър, моя любов“ на Валери Петров (режисьор и на двете Младен Киселов). [...]

Национална идентичност чрез театрална власт

Симптоматично през 2024 г. се появиха ред монографии, търсещи адекватно определение на националното, нацията и формиращите ги у нас фактори. Книгата на Виолета Дечева има специфично място сред тях. Тя изследва механизмите за формиране на национална идентичност чрез инструментализирането на театъра, гледан като „цялостна социално-символна практика“. В модерната българска държава той следва модела, зададен от възрожденските му „инженери“... [...]

Вината, която търсим в себе си

В основата е текстът. Първия си театрален успех роденият през 1969 г. Дейвид Линдзи-Абер има през 1998 г. с втората си пиеса Fuddy Meers (поставена като „Кривите огледала“ през септември 2014 г. от Ивайло Христов в Младежкия театър). Фурор предизвиква обаче шестата – Rabbit Hole. Поставена на Бродуей през 2006 г., тя получава през 2007 г. Пулицър и няколко номинации за Тони. „Заешка дупка“ е късно модерна психологическа драма. Авторът грижливо се предпазва от строга жанрова определеност, от сълзлива кахърност... [...]

Торнадо отсам канала

„Пистолет в торнадо“ (оригинално заглавие Natural Shocks) се играе от началото на сезона и съвсем не e сред незабелязаните. Това е втората постановка на продуцентския екип Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано – „Break a leg“. Знаменателно е, че посягат не към лесно харчещи се шеги и закачки, а към театър от висок калибър. Представлението, което гледах, не бе премиерно. При все това залата бе пълна докрай, и то с адекватно реагираща, същински театрална публика. Оптимистично, нали? [...]