Култура / Георги Каприев
Бездните на човешкото
„Великденско вино“ на Константин Илиев е по общо признание най-радикално трагичният текст в българската драматургия. Още съзнателно многословното подзаглавие: „Обвиненията срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстю Тотев Никифоров в долнокрайската черква „Света Богородица“ заявява, че изходната тема е залавянето и кончината на Васил Левски – тежко травматично събитие в българската история. Да бе останал дотук обаче, текстът не би могъл да бъде това, което всъщност е. [...]
Една плероматична книга
На пръсти се броят онези, които могат да бъдат определени като автори на философска художествена литература, резултат от рефлектирана, а не интуитивна или акцидентална причастност към философското в собствения смисъл на думата. В пълна мяра под това определение освен Далчев попадат Пенчо Славейков, Ст. Михайловски, Гео Милев, Ал. Шурбанов, Цочо Бояджиев, Кирил Мерджански, Илко Димитров и още съвсем малко неколцина, сред които и Пламен Антов. Сам той определя книгата си като съставена от разнородни рефлексии... [...]
Пиршество на ума: Владимир Лоски и Майстер Екхарт
Владимир Лоски не се нуждае от представяне. Няма европеец, претендиращ за поне някакво културно ниво, комуто да не е ясно, че става дума за един от най-разпознаваемите и влиятелни богослови на ХХ в. Елемент от ученията на радикалноправославния мислител и идеолог е подчертаването на дистанцията между източната и западната християнска традиция. Тази книга ще изненада, но тъкмо и само общокултурно информирания. Защото пред нас е със сигурност най-проникновеното изследване върху Майстер Екхарт. [...]
Дръж се, жизненико проклети!
Разбира се, никога нещо не е произлязло от нищо. Иван Добчев има корените си в род на овчари, по род е предопределен да е пастир. И става, но не на овце в собствения смисъл на думата. Изравяйки спомени от най-ранно детство, той слага акцент върху вмененото му „прихващащо присъствие“. Бивал е „делегиран“ в близки семейства като кадем, че да зачеват първите си деца. „Отрано естеството ми е дало знаци, че имам в природата си дара да подбуждам у другите да подхващат нещо живо, а това си е режисьорска дарба“. [...]