Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ (2020) и др. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Години наред е театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.

Вината, която търсим в себе си

В основата е текстът. Първия си театрален успех роденият през 1969 г. Дейвид Линдзи-Абер има през 1998 г. с втората си пиеса Fuddy Meers (поставена като „Кривите огледала“ през септември 2014 г. от Ивайло Христов в Младежкия театър). Фурор предизвиква обаче шестата – Rabbit Hole. Поставена на Бродуей през 2006 г., тя получава през 2007 г. Пулицър и няколко номинации за Тони. „Заешка дупка“ е късно модерна психологическа драма. Авторът грижливо се предпазва от строга жанрова определеност, от сълзлива кахърност... [...]

Торнадо отсам канала

„Пистолет в торнадо“ (оригинално заглавие Natural Shocks) се играе от началото на сезона и съвсем не e сред незабелязаните. Това е втората постановка на продуцентския екип Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано – „Break a leg“. Знаменателно е, че посягат не към лесно харчещи се шеги и закачки, а към театър от висок калибър. Представлението, което гледах, не бе премиерно. При все това залата бе пълна докрай, и то с адекватно реагираща, същински театрална публика. Оптимистично, нали? [...]

Имаме проблем

Наскоро стана така, че преживях една след друга две постановки в престижен софийски театър. Различни по жанр, по стил, по претенции. Какво беше общото? Масивната вулгарност, все още главно на вербално ниво. Самоцелно и поради това безспирно се сипят псувни, екзалтирано се обговаря цялата анатомична долница, ръсят се долнопробни намеци и дебелашки декларации. Всичко това „естествено“ предизвиква екстатични ерупции сред големи части от публиката. Мога да назова и постановките, и театъра... [...]

Градината на Хелман

Предпоследната, шеста авторска пиеса на Лилиан Флорънс Хелман (1905–1984) е приемана за нейната най-добра творба. Писана е в съдействие с Дашиъл Хамет, с когото са в интимни отношения от 1931 г. до смъртта му. Премиерата е на 7 март 1951 г. в Ню Йорк. Критиците забелязват, че ако върху нея преди е влияел Ибсен, тук са очевидни аналогии с Чехов (не само с „Вишнева градина“ или „Три сестри“). На сцената са празни откъм екзистенциална енергия хора, повече или по-малко съзнаващи безсмислието на живота си. [...]