Култура / Георги Каприев
Молекулата на театъра
Макмилан заявява: „Онова, което най-вече искам да кажа, не е особено кохерентно; става дума за опит да намеря форма за артикулиране на даден мой страх или желание. Пиесите ми имат някакво вътрешно противоречие, което не мога да реша“. Така е и в „Дъх“. Действието се изгражда от диалози на една двойка: жена и мъж обсъждат, проблематизират и варират отношенията си. Тълкуват и движат своя живот такъв, какъвто може и/или трябва да бъде в сегашния свят с неговите норми, условия, формати, девиации. [...]
Игра на ирония и самоирония
„Списъци“ е особена птица сред днешната ни театрална фауна. Авторите му го описват най-напред с мъгливото „бутиково представление за съзерцание и отмора“. Малко по-конкретно е определянето му като „театрален пърформанс“. Действително на сцената са двама, Мартина Апостолова и Николай Колев, които внушават своите „списъци“ в ситуация на ръба между постановъчно структурираното и непреднамерено всекидневното, между внимателно премисленото и спонтанното. [...]
Бездните на човешкото
„Великденско вино“ на Константин Илиев е по общо признание най-радикално трагичният текст в българската драматургия. Още съзнателно многословното подзаглавие: „Обвиненията срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстю Тотев Никифоров в долнокрайската черква „Света Богородица“ заявява, че изходната тема е залавянето и кончината на Васил Левски – тежко травматично събитие в българската история. Да бе останал дотук обаче, текстът не би могъл да бъде това, което всъщност е. [...]
Една плероматична книга
На пръсти се броят онези, които могат да бъдат определени като автори на философска художествена литература, резултат от рефлектирана, а не интуитивна или акцидентална причастност към философското в собствения смисъл на думата. В пълна мяра под това определение освен Далчев попадат Пенчо Славейков, Ст. Михайловски, Гео Милев, Ал. Шурбанов, Цочо Бояджиев, Кирил Мерджански, Илко Димитров и още съвсем малко неколцина, сред които и Пламен Антов. Сам той определя книгата си като съставена от разнородни рефлексии... [...]