Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Лорън Гъндърсън, Пистолет в торнадо“ превод Радослав Петкашев, режисьор Васил Дуев-Тайг, сценография Елис Вели, музика Антони Рикев, в ролята Весела Бабинова, „Театро отсам канала“, премиера 17.10.2023 г.

„Пистолет в торнадо“ (оригинално заглавие Natural Shocks) се играе от началото на сезона и съвсем не e сред незабелязаните. Постановката е и носител на отличия от САБ: за водеща женска роля на Весела Бабинова и „наградата на публиката за драматично представление“. Заслужено.

Пиесата на Лорън Гъндърсън има премиера през октомври 2018 г. във WP Theater (Women’s Project Theater), оф-Бродуей, Ню Йорк. Тя има глобален успех, и то не само на театралната сцена. През пролетта на 2018 г. се осъществява серия от четения на текста с цел събиране на средства за превенция на злоупотребата с оръжие в САЩ и домашното насилие, привлякла хора от 48 държави.

На сцената е Анжела, чиято „раса или акцент нямат значение“, укрепила се (или заклещена) в мазето на своя среден американски дом в боязън пред задаващо се торнадо. Гъндърсън определя пиесата като „отчасти изповед, отчасти стендъп, отчасти равносметка“. В тази рамка се разбира посоката на решенията, реализирани от Васил Дуев-Тайг. Американските начини да се притежава оръжие и злоупотребата с него не съвпадат с българските. Поради това Дуев полага акцент почти изцяло върху темата за социалното и домашно насилие и действието в криза.

Трябва да се признае, че авторката изсипва на сцената пълния набор феминистки теми (от родителската агресия, през професионалните напрежения до мъжкия сексизъм и насилничество – даже торнадото е с име на мъж, защото „жена никога не би направила толкова боклук“). Заслуга на Дуев е, че всичко това е поднесено не в масовия агресивно-плакатен (и затова досаден) маниер, заливащ сцени и екрани, а нюансирано и умно. (Следва да се каже, че намира опора в стила, основен при изграждането на текста.)

Друг важен ход е „снемането“ на стендъп елемента. Анжела на Гъндърсън откровено се заиграва с публиката, апелира към нея, изисква партньорство в нормите на този жанр, усъвършенствани в северноамериканската култура. Дуев намира решение, елиминиращо предвидимите рискове и гарантиращо пространства за интимността на изповедта и равносметката. Той стилизира стендъп измерението в „предаване на живо в социалните мрежи“, което „тече“ на екран в задния план на „мазето“. Даже техническите „шумове“ работят за успеха на този ход.

Следва да се спомене още една особеност на режисьорското решение. Цялото представление е тонирано в „горно до“. Анжела е в състояние на постоянна възбуда. Тя „няма въздух“ за паузи, за премисляне дори в моменти на срив. Рискът от унифициране на изказваното е очевиден. Едно усложняване на динамиката чрез допълнително селектиране и нюансиране на акцентите би било в помощ и за публиката, и за актрисата.

Весела Бабинова защитава ролята си на високо ниво. Гъндърсън определя пиесата като „комедия… докато вече престава да е“. Според указанията Анжела е на възраст около средната, умна, с бърза мисъл, чувство за хумор и самоирония. Опитва се да не лъже, но го прави постоянно, не се самосъжалява, държи да е оптимистична. След напомпано бодряшкото говорене в началото тя, описвайки се като „ненадежден разказвач“, започва да чертае меандрите на травмите, белязали живота ѝ, опасностите пред нея, страховете на съпротивите си. Бабинова е съвършено адекватна на драматургията, овладяна даже в обсесиите, разнообразна, едновременно смешна и драматична, устойчиво убедителна. С този първи свой моноспектакъл тя се вписва в тесния кръг на много можещите български актриси.

Остава да се забележи, че „Пистолет в торнадо“ е втората постановка на продуцентския екип Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано – „Break a leg“. Знаменателно е, че посягат не към лесно харчещи се шеги и закачки, а към театър от висок калибър. Представлението, което гледах, не бе премиерно. При все това залата бе пълна докрай, и то с адекватно реагираща, същински театрална публика. Оптимистично, нали?