Петър Бойков


Първият коловоз на прозата

Срещата с „немерената реч“ на Георги Борисов е смайваща и ненадейна – цял огромен том с есеистика, към който се прибавят подбрани интервюта от последните десетилетия. Бял лист хартия внезапно полита към нищо неподозиращия читател, отваря се като врата в стената и профучава със скоростта на Литературния експрес, който в началото на новия век иска да свърже почти невъзможното – двата края на многострадалния ни континент – чрез „вавилонския труд“ на пътници като Георги Борисов. [...]

София на Кирил Христов

Криви улици и мръсни паянтови къщурки, с изключение на две мащабни сгради – на Народното събрание и Държавната печатница – това съзират очите на един хлапак през юлския ден на 1889 г., когато на раздрънкан файтон за първи път влиза по Цариградското шосе, за да се установи в новата българска столица. И още: „мравуняк от граждани, селяни, офицери, войници; слугини с котли, с тенекии за вода, дори с кобилици“. Хлапакът Кирил, тогава 14-годишен, се „дзвери в припадащата дрезгавина“... [...]

Потулваният Гладомор

Безпощадното историческо разследване „Червен глад“ на Ан Апълбаум е книга мартиролог на украинския „геноцид“. Авторката напомня, че понятието „геноцид“ произлиза тъкмо от тези земи, тъй като неговият автор – юристът Рафаел Лемкин, свидетел на обвинението на Нюрнбергския процес срещу нацизма, всъщност израства и учи в Лвов. По нейните думи самият Лемкин смята, че Украйна е „класически пример“: „Това е геноцид, унищожаване не само на отделни личности, но на една култура и една нация“. [...]

Тайните записки на един лондончанин

Когато през 1825 г. вниманието на един студент в Кеймбридж, някой си Джон Смит, бива привлечено от шест дебели тома с непонятни стенографски драскулки, той едва ли е подозирал, че се е натъква на истинска „златна мина“. Три години са му били потребни, за да идентифицира автора на тези записки. След което Смит издава първата малка част от дневника на Самюъл Пийпс (1633–1703) – висш държавен чиновник в периода на Реставрацията на Стюартите. Успехът на дневника е наистина колосален. [...]