Култура / Петър Бойков
Потулваният Гладомор
Безпощадното историческо разследване „Червен глад“ на Ан Апълбаум е книга мартиролог на украинския „геноцид“. Авторката напомня, че понятието „геноцид“ произлиза тъкмо от тези земи, тъй като неговият автор – юристът Рафаел Лемкин, свидетел на обвинението на Нюрнбергския процес срещу нацизма, всъщност израства и учи в Лвов. По нейните думи самият Лемкин смята, че Украйна е „класически пример“: „Това е геноцид, унищожаване не само на отделни личности, но на една култура и една нация“. [...]
Тайните записки на един лондончанин
Когато през 1825 г. вниманието на един студент в Кеймбридж, някой си Джон Смит, бива привлечено от шест дебели тома с непонятни стенографски драскулки, той едва ли е подозирал, че се е натъква на истинска „златна мина“. Три години са му били потребни, за да идентифицира автора на тези записки. След което Смит издава първата малка част от дневника на Самюъл Пийпс (1633–1703) – висш държавен чиновник в периода на Реставрацията на Стюартите. Успехът на дневника е наистина колосален. [...]
Хрониката на Динеков
Невероятно е как важни свидетелства изплуват от „външната тъма“ на архивите, хвърляйки светлина върху близкото минало, което доскоро възприемахме като настояще. Отдавна се знае, че академик Петър Динеков (1910–1992) си е водил през годините дневникови бележки, съхранявани от проф. Стефана Стойкова и предадени на Народната библиотека по-късно. През 2014 г. подборки от Дневника на бащата на българската фолклористика се появиха в сп. „Библиотека“, издание на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [...]
Новооткритият Яворов и съмненията
И изведнъж – три нови стихотворения от 1912 г.! И то силно патриотични, вдъхновени от войната и събитията, в които Яворов е пряк участник – като първи кмет на новоосвободения Неврокоп или атаката на Кавала. Оттук се пораждат и първите съмнения – в звученето на тези стихове има твърде малко от познатия Яворов, твърде някак несръчни са те, близки до военната поетика на един Стамен Панчев. Може войната да е в основата на тази поетична промяна, може би Яворов ги е писал просто на „прима виста“... [...]