Жан-Люк Марион

Жан-Люк Марион (род. 1946 г.) е почетен професор в Сорбоната и в Чикагския университет. Член на Папската комисия за култура. От 2008 г. е един от 40-те „безсмъртни“ членове на Френската академия. Ученик на Жак Дерида, Жан-Люк Марион получава световна известност с изследванията си върху картезианството и феноменологията: „Относно сивата онтология на Декарт. Картезианската наука и аристотелисткото знание в „Правила за ръководството на ума“ (1975), „Относно бялата теология на Декарт. Аналогия, творение на вечните истини, основание“ (1981), „Относно метафизическата призма на Декарт. Конституция и граници на картезианската онто-тео-логия“ (1981). Автор на книгите: „Бог без битие“ (1982), „Вместо себе си: приближаване до св. Августин“ (2008), „Курбе и живописта на окото“ (2014) и др.


Животът, или онова, което не притежаваме никога

Животът – ако не си правехме експерименти с него непрекъснато, нямаше да говорим тук за него; и все пак, дори да знаем да говорим за него, знаем, че не сме в състояние да го мислим, още по-малко пък да го дефинираме. Отдавна биологията не търси живота в лабораториите, както ни уверяваше покойният наш събрат Франсоа Жакоб. Ала и философията не се справя по-добре, въпреки че се позовава на живота понякога (както правят Аристотел, Хегел, Ницше или Бергсон), без да съумее да изгради точно и оперативно понятие за него. [...]

Криза или упадък?

Няма криза във време на нихилизъм. Има вечно започване на упадъка. Вечно завръщане на подобието. Упадък в растежа? Да, разбира се! Нали растежът – този растеж, за който неспирно призоваваме в желанието си да излезем от кризата, – е в крайна сметка растеж на нищото. Искаме да има растеж на всяка цена, както и да е. Като се превърне това „както и да е“ в какво? Ценността няма мирис и може да се състои от каквото и да е. Икономическият растеж оправдава всичко. Ето дефиницията на нихилизма. Ето дефиницията на упадъка. [...]