Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Редактор в „Литературен вестник“, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), както и на стихосбирките: „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).
Култура / Амелия Личева
Интелектуалец с мисия
Тези от читателите, които внимателно са следили интервютата на Угрешич през годините, знаят, че тя неведнъж е заявявала, че днес „писателите са напълно безпомощни. „Нямат никакъв импакт-фактор“ и трябва да са щастливи, ако ги четат няколко души. Защото – продължава често пъти тя – изкуството в съвремието е безполезно. Противно на тези свои изказвания обаче, книгите на Дубравка Угрешич ни карат да я провиждаме като достоен наследник на Йосиф Бродски и истински отдаден на етичното и на каузите писател. [...]
През миналото към бъдещето
Нека срещнем в задочен диалог две книги, излезли у нас през 2017 и 2019 г.: „Трансхуманитарната революция“ на Люк Фери (изд. „Колибри“) и „Безотговорният разум“ на Марк Лила (отново „Колибри“). Първата почти като по учебник представя дебатите около трансхуманизма и по един изключително убедителен начин поставя в контекст новата евгеника, разсъждавайки за телесността и въпроса какво ще остане от човешкото, ако изкуственият интелект действително надделее. [...]