Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет Св. Климент Охридски. Редактор в Литературен вестник, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: Истории на гласа (2002), Теория на литературата. От Платон до постмодернизма (2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), както и на стихосбирките: Око, втренчено в ухо (1992), Втората Вавилонска библиотека (1997), Азбуки (2002), Моите Европи (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).


С очи към бъдещето

В самия край на 2021 г. излезе един сборник, чиято поява със сигурност може да бъде определена като събитие. Посветените в подготовката му знаят, че неговото създаване се обсъждаше от доста време. Когато разгледа готовото книжно тяло, читателят ще си даде сметка защо първоначалното намерение томът да е по повод 60-ата годишнина на Кирил Мерджански се осъществява с отлагане. Изданието е истински всеобхватно и си е поставило за цел да представи цялостно фигурата на едно от знаковите имена от 90-те. [...]

Между парчетата

Елизабет Страут е една от най-интересните съвременни американски писателки. Дебютира относително късно, но за сметка на това успява да постигне мълниеносно признание и сред критиката, и сред читателите. Страут е както много награждавана, така и много четена. „Олив Китридж“ – едно от най-знаковите ѝ произведения – излиза през 2008 г. и е финалист за наградата на критиците в САЩ. Българската публика, която едва сега се запознава с него, може би е гледала сериала по книгата с участието на Франсис Макдорманд. [...]

Както винаги, много за учене

Българското издание на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко в превод на Дария Карапеткова („Колибри“) неминуемо се очертава като едно от литературните събития на 2021 г., защото е сред фундаменталните, незаобиколими книги в сферата на превода и липсата ѝ беше сериозна празнина в нашата хуманитаристика. „Опитите“ на Еко отдавна са преведени на много езици, а честотата на цитирането им е сравнима само с тази на вижданията на Джордж Стайнър, Антоан Берман и Валтер Бенямин. [...]

Въпреки пандемията. Обзор на 2020 г.

Какъвто и обзор за 2020 г. да се опитаме да правим, неизбежно е той да подхваща темата за пандемията. Ясно е, че карантините, страхът на хората, необходимостта да се спазва социална дистанция предопределиха и ситуацията в културата. И ако книгоиздаването в България не беше сред най-тежко засегнатите нейни зони – все пак то спря само за месец – не беше така със самото битуване на книгите. Представянията, четенията, фестивалите успяваха да са на живо само в кратки отрязъци от време. [...]