Иван Теофилов

Иван Теофилов е роден през 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955–1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978–1991 г. е редактор на библиотека Поетичен глобус в изд. Народна култура. Едновременно е и редактор (1984–1991) в отдел Поезия на сп. Пламък. Автор е на стихосбирките Небето и всички звезди (1963), Амфитеатър (1968, 2001), Град върху градове (1976, 2001), Богатството от време. Избрани стихотворения (1981), Споделено битие. Стихове (1984), Да" (1994), Геометрия на духа. Избрани стихотворения (1996), Монолози (2001), Сън или надмощие (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Занимава се активно с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици.

Гински записки (3)

Транзисторът натрупва информации и звуците на думите замерват дърветата с откликващи еха. Жестоко звучно бдение, в което неволно тялото се скупчва, а слухът остава остър и тъждествен... И изведнъж светът задъхано се втурва в дълбоките пространства на душата ми, копирайки в обезумели фотоси настръхналите си страдания: призраци на разрушени градове, тресавища на резки земетръси, пейзажи на отровени морета, потопи на банални наводнения и... Господи! Нима това стои зад думите, които обхождат зоркостта на тоя двор... [...]

Гински записки (2)

Винаги съм мечтал, но никога не съм се надявал да имам такова работно място – не кабинет, а именно място, място за работа, каквото ми предлага сега тази прясно варосана селска къща с постоянно отворени врати и прозорци, така директно и непринудено общуваща с планината. Усещам странна потребност от волността и артистичния ѝ безпорядък – от тези купчинки книги и изписани листове, пръснати по маси и масички, накамарени по столовете или струпани направо на пода, неволно мушнати тук и там химикалки... [...]

Гински записки

Хващам синджира на юлара, а той кляка в ливадата и набива в земята железния клин, прихващащ другия синджир, с който е вързан единият крак на коня. Изправя се, сваля му юлара, като рязко грабва от мен синджира. Хвърля ги на воля и любовно гледа кончето, как подрънкващо тъпче и пърхащо гризе трева. Сядаме върху къртичините бабуни на ливадата. Той издърпва двете бучнати над ушите цигари и ми подава едната. Щрака запалка. И се взираме напред с окадени лица. [...]

Светкавиците на интелигентността

Винаги, когато посещавам изложби на Андрей Даниел, имам чувството, че съм обладан от някакъв, бих го нарекъл разкошен магизъм, чиито наелектризирани теми – предизвикателни и впечатляващо стилизирани, са съсредоточени около намерението му да бъде артист и около връзките му, в качеството на артист, с хората, живота и предметите. При това с присъствието на завидна лична култура. И с винаги наложената престижна представа за себе си. [...]