Култура / Иван Теофилов
Гински записки (3)
Транзисторът натрупва информации и звуците на думите замерват дърветата с откликващи еха. Жестоко звучно бдение, в което неволно тялото се скупчва, а слухът остава остър и тъждествен... И изведнъж светът задъхано се втурва в дълбоките пространства на душата ми, копирайки в обезумели фотоси настръхналите си страдания: призраци на разрушени градове, тресавища на резки земетръси, пейзажи на отровени морета, потопи на банални наводнения и... Господи! Нима това стои зад думите, които обхождат зоркостта на тоя двор... [...]
Гински записки (2)
Винаги съм мечтал, но никога не съм се надявал да имам такова работно място – не кабинет, а именно място, място за работа, каквото ми предлага сега тази прясно варосана селска къща с постоянно отворени врати и прозорци, така директно и непринудено общуваща с планината. Усещам странна потребност от волността и артистичния ѝ безпорядък – от тези купчинки книги и изписани листове, пръснати по маси и масички, накамарени по столовете или струпани направо на пода, неволно мушнати тук и там химикалки... [...]
Гински записки
Хващам синджира на юлара, а той кляка в ливадата и набива в земята железния клин, прихващащ другия синджир, с който е вързан единият крак на коня. Изправя се, сваля му юлара, като рязко грабва от мен синджира. Хвърля ги на воля и любовно гледа кончето, как подрънкващо тъпче и пърхащо гризе трева. Сядаме върху къртичините бабуни на ливадата. Той издърпва двете бучнати над ушите цигари и ми подава едната. Щрака запалка. И се взираме напред с окадени лица. [...]
Светкавиците на интелигентността
Винаги, когато посещавам изложби на Андрей Даниел, имам чувството, че съм обладан от някакъв, бих го нарекъл разкошен магизъм, чиито наелектризирани теми – предизвикателни и впечатляващо стилизирани, са съсредоточени около намерението му да бъде артист и около връзките му, в качеството на артист, с хората, живота и предметите. При това с присъствието на завидна лична култура. И с винаги наложената престижна представа за себе си. [...]