Култура / Мирела Иванова

Мирела Иванова

Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в София. Първата ѝ стихосбирка „Каменни криле“ излиза през 1985 г. във варненското издателство „Георги Бакалов“. Автор на седем поетични книги, сред които: „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“ , „Любовите ни“. Издава два сборника с разкази, „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, както и два тома с публицистични текстове. Носител е на престижни национални и международни награди за поезия. Има две издадени поетични книги в Германия: „Самотна игра“ и „Сдобряване със студа“ в превод на Норберт Рандов и Габи Тиман. Работи повече от петнайсет години като главен уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в София. От 2016 г. е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Член на журито, връчващо Националната награда за поезия на името на Константин Павлов.

3 публикации

Поезия на опредметената самота

06.07
2024

Бях на 16 години, когато Радой Ралин ми „преподаде“ най-голямата, коленопреклонна, неистова обич към Далчев. Четеше на глас стихотворенията му, радваше се като дете на сравнението „бе залезът като домат“, обръщаше специално внимание на последните два стиха в „Младост“: „... и за да виждам ясно сънищата, / аз лягах си със очила“. Радой бе обсебен от Далчевия свят и за това съществуваха куп причини, литературни и житейски, а предполагам, че и отхвърлеността от „официалната линия“ още по-силно бе сдвоила съдбите им. [...]

Прочети повече...

Изсечен от скала поетичен дух

Изсечен от скала поетичен дух
25.04
2023

Поетът Константин Павлов, можем ли да си го представим днес като 90-годишен старец? Като един от петимата старци в едноименната му поема? Като един от старците, които се появяват и в стиховете, и в киносценариите му? Изглежда той предчувства своето не-остаряване, невъзможността да понесе немощта на преклонната възраст, след като е понесъл ВСИЧКО. Но все пак роденият под огнения знак на Овена, жив в Словото си и патиниран в представата ни за сила и достойнство поет, могъщият владетел на гротеската, „детето голомеше“, разтерзавано от „Кралимарковската си държава“, днес щеше да е на 90 и щяхме да го честваме, и го честваме, защото той принадлежи на всички български времена в поезията. Константин Павлов още приживе бе едновременно конкретност и символ, своеобразната, болезнена цялост на свободата... Зазидан от Системата в принудително мълчание, със забрани за публикации и работа, той изгради своя уникална словесна система, смайващата му дарба овладя и усъвършенства до неистовост иронията и самоиронията във всичките им регистри, думите му се „шлифоваха“ до стъписваща и оголена, дори озъбена автентичност, достигайки до най-дръзкия и пронизителен фалцет, и неслучайно сътвориха (почти чувствено) безграничността на абсурда. [...]

Прочети повече...

Вазов в подробности

Вазов в подробности
07.07
2020

Откъде у Вазов се вселява всичката тази величествена духовна сила, с която се посвещава на литературата; с какво упование се доверява на езика, все още в насипно състояние, и го разгръща в необят, и основополага на него почти всички жанрове в българската литература, и създава шедьоври във всеки жанр? Кой и кога посочва и избира Вазов да бъде „певецът на България“ – поезията ли, когато е на 15, любовта ли, когато е на 18, или българският Бог, защото не вярва в друг? Кое предопределя пътя на Вазов, силата на характера му, изправената му духовна осанка, несломимата му творческа енергия, чувството му за дълг, кое – взривно натрупаното вековно мълчание, което намира своя изразител в него, Стара планина с твърдостта на своите скали, в чието подножие се ражда и расте, кръстът и мисията му да бъде национален писател? Вазов е първостроителят на българския език – при него той все още е стихия, но вече овладяна, природна сила с размаха, но и с нюансите ѝ, изворен изблик от планините на петвековната онемялост, чист и живителен, от който всички насетне ще пият. Вазовият български език е самото несвършване. [...]

Прочети повече...