Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.
Фабулата в българския документален филм „По повод един атентат“ (сценарист, режисьор и продуцент Асен Владимиров, 2025 г., 84 мин.) е безкрайно интересна сама по себе си – разказ за Марсилския атентат на 9 октомври 1934 г., при който е застрелян гостуващият югославски крал Александър Караджорджевич. Това публично убийство е любопитно по две причини: то е първото, заснето на филмова лента (макар и не точно моментът на стрелбата), а извършител е българинът Владо Черноземски, по поръчка на „Усташа“ и с участието на ВМРО. [...]
На фестивала на българското документално и анимационно кино в Пловдив (17–22 декември 2025 г.) Голямата награда Златен ритон за документален филм безапелационно бе отредена на „Жестокият път“ на режисьора Деян Барарев. Филмът вече се извъртя по киносалоните и на специални прожекции с обсъждания. Посвещението „Еверест 1984 – 40 години по-късно. Неудобната истина, премълчаните факти“ свърши добра работа в рекламата му. И все пак защо този филм така обедини публика, жури и критика? [...]
Наистина в късометражното кино или за телевизия се случват повече такива варианти (да припомня филма от 1952 г. „Под игото“ на Дако Даковски и сериала от 1990 г. на Янко Янков), но „Козият рог“ е нетипичен казус и напоследък сблъска разнопосочни мнения. Което възприемам като назряла ситуация да се преосмислят и трите произведения (разказът на Николай Хайтов от 1967, филмът на Методи Андонов от 1971 и филмът на Николай Волев от 1994 г.), може би прекалено утежнени от утвърдени стереотипи на възприемане. [...]
Тази година Световният фестивал на анимационния филм беше изтеглен по-рано, в началото на септември, и на него бяха представени над 70 филма от над 20 държави. За селекцията кандидатстваха рекордно много заглавия, което говори за увеличено световно производство, но уви, това не привлича публика във Варна. Въпреки това организацията се подобрява, забелязва се оживление най-вече сред младите аниматори, които застават в двойна позиция – на организатори и на автори на филми. Те са активни на прожекциите и пресконференциите... [...]
