Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.
Наистина в късометражното кино или за телевизия се случват повече такива варианти (да припомня филма от 1952 г. „Под игото“ на Дако Даковски и сериала от 1990 г. на Янко Янков), но „Козият рог“ е нетипичен казус и напоследък сблъска разнопосочни мнения. Което възприемам като назряла ситуация да се преосмислят и трите произведения (разказът на Николай Хайтов от 1967, филмът на Методи Андонов от 1971 и филмът на Николай Волев от 1994 г.), може би прекалено утежнени от утвърдени стереотипи на възприемане. [...]
Тази година Световният фестивал на анимационния филм беше изтеглен по-рано, в началото на септември, и на него бяха представени над 70 филма от над 20 държави. За селекцията кандидатстваха рекордно много заглавия, което говори за увеличено световно производство, но уви, това не привлича публика във Варна. Въпреки това организацията се подобрява, забелязва се оживление най-вече сред младите аниматори, които застават в двойна позиция – на организатори и на автори на филми. Те са активни на прожекциите и пресконференциите... [...]
„Особен поглед“ е документален филмов портрет, посветен на Стефан Бочев – писател, дипломат, известен най-вече с епоса си от над 1500 страници „Белене. Сказание за концлагерна България“. На книгата няма да се спирам, тя има вече три издания и е влязла в пантеона на българската лагерна проза. Но от нея тръгва първият „особен поглед“: не очакваш толкова позитивно и преизпълнено с любов към хората описание на обстановката и отношенията в ситуации на несправедливост, унижение, насилие и глад, студ, болести, гибел. [...]
Тазгодишното издание на Фестивала за българско документално и анимационно кино включваше в състезателната програма 53 филма, което говори за солидно производство на иначе подценяваните формати. Предварително правя уговорката, че ще разглеждам само документалното кино, и то само в конкурса, без да подценявам останалите извън конкурса 19 проекта и анимацията. Всъщност пренебрежение се усеща не от държавното или общественото финансиране, а от невъзможността на филмите да стигнат до масов зрител. [...]
